Още откакто преди повече от половин век учените успяха да клонират жаба, усилено се заговори, че е само въпрос на време да започне масовото клониране на хора. Безконтролното клониране се превърна в един от най-големите кошмари на учените и сюжет на редица фантастични филми.
Петдесет години по-късно все още никой учен не се е похвалил, че е успял да клонира човешко същество. Но защо? Нали технологията съществува? Това са само част от въпросите, които си задавате. Дали не-клонирането на хора се дължи на научно – технологични пречки или трудностите са предимно от етичен характер?
Според редица експерти клонирането на хора е постижимо, въпреки че е крайно неетично. Дори и да забравите за етиката, ресурсите необходими за клонирането на човешко същество са значителни, много повече от тези, необходими за клонирането на котки, мишки или дори крави.
След първото успешно клониране през 1950 година, учените успяха да клонират почти дузина други животни в т.ч. овце, крави, прасета, котки. Във всички отделни случаите експертите се сблъскваха с различни трудности, които им се налагаше да преодоляват по пътя на опита и грешката.
„Става дума за игра на числа“, се опитва да опише с прости думи процеса на клониране д-р Робърт Ланза, главен учен в биотехнологична компания. „Просто при мишките разполагаме с хиляди яйцеклетки, с които можем да направим хиляди експерименти. С хората не е така“.
Клонирането е сложен процес, който изисква да се премахне ядрото на яйцеклетката. С премахването на ядрото на яйцеклетките се премахват и част от протеините, които са отговорни за последващото делене на клетката.
При мишките това не е проблем, защото ембрионът е в състояние сам да си ги произведе. При приматите това не се случва. Биолозите смятат, че това е причината за неуспеха при създаването на маймунски клонинги.
И ако това не е достатъчно да обезкуражи учените, оказва се, че клонингите често имат различни генетични аномалии, които им пречат да се имплантират правилно в матките. Това води до спонтанни аборти във всички стадии от бременността или до ранна смърт.
Честотата на генетичните дефекти при клонингите и много по-голяма, отколкото при останалите зародиши. Това се дължи на факта, че клонингите имат само един родител, вместо двама. Това означава, че молекулярният процес, познат под името „отпечатване“, не протича правилно, или не протича въобще.
Подобни генетични дефекти могат да се изразяват в изграждането на твърде голяма плацента, която в по-късните етапи на бременността да доведе до проблеми с кръвоснабдяването на зародиша. Често срещани са и дефектите при вътреутробното развитие на зародиша.
„Изключително високата смъртност при клонираните ембриони както и риска от развитието на всякакви генетични дефекти, с който учените все още не могат да се преборят прави клонирането на хора изключително неетично“, е заключението на д-р Робърт Ланза.
Коментари