Най-накрая е открита истинската причина за прословутата немска издръжливост. И не става дума за пословичното дисциплинираност или фанатична вяра в идеите на фюрера за нов световен ред и господство на арийската раса. Оказва се, че едно вълшебно хапче е зареждало германските войници по времето на Втората световна война с енергия.
Името на хапчето е Первитин. Анализ на химичния състав на лекарствения препарат показва, че первитинът е предшественик на съвременните синтетични наркотици.
Препаратът е патентован от немската фармацевтична компания „Темлер“ през 1938 година и още същата година е пуснат за свободна продажба в аптечната мрежа на Германия. Върху запазени опаковки от субстанцията все още мога да се разчетат надписите, които го рекламират като средство, което те държи постоянна буден.
Военният лекар Отто Ранке решава, че первитинът може да се окаже изключително важен за военното дело препарат. Още в края на 1938 година Ранке провежда опити с него върху студенти-доброволци, за да установи дали препарата действа по описания от производителя начин.
Резултатите са били повече от обнадеждаващи: всички студенти, които са взимали от този препарат, са докладвали за забележителна физическа активност, дори и при продължителни периоди без сън и почивка. Така е взето официалното решение Первитинът да се въведе „на въоръжение“ в немската армия и всеки войник на фронта да получава редовно от вълшебното хапче.
„Дано да успеете да ми изпратите малко первитин. Действа ми така, сякаш съм изпил няколко литра силно кафе“, пише едва 22 годишен по това време, немския писател Хайнрих Бьол. Днес, основната съставка на тази лека дрога е включена в списъка на забранените стимуланти и разпространението й е наказуемо.
Но именно первитинът е бил тайното оръжие на Вермахта по време на Втората световна война, като особено интензивно е използван най-вече във фазата „блицкриг“ срещу Франция и Полша.
Първите сведения за тревожните странични ефекта на този стимулант се появяват още във хода на военните действия, когато злоупотребата с метамфетамини си казва думата.
Зачестяват оплакванията от страна на войниците за наблюдавана зависимост къ препарата. Лишените от редовна доза первитин немски войници докладват за поява на халюцинации, световъртеж, тежки депресии.
Въпреки оплакванията от страна на фронтоваците и настояванията лично на отговорникът за здравеопазването в Третия райх Леонардо Конти, използването на метамфетамина не е ограничено.
Первитинът продължава да се разпространява свободно дълго след края на войната. Хиляди студенти и спортисти попадат в лапите на леката дрога в търсене на магически начин да запазят енергията си. Започват да постъпват все по-чести сигнали за смъртни случаи, които се дължат на злоупотребата с первитин.
Смъртта на боксьора Йозеф Елце става един от най-емблематичните случаи на ужасяващите странични ефекти от злоупотребата на метамфетамини. През 1968 година Елце умира на ринга – след като е получил повече от 150 мощни удара в главата от противника си.
Според специалистите, без первитин Елце е щял да изпадне в нокдаун много по-рано и по този начин щеше да оживее.
Малко след случая „Елце“ разпространението на первтин е било спряно, а официалното му изваждане от списъка с доставяните за армията медикаменти е станало през 1970 г.
Последните количества от стимуланта са официално изгорени през 1988 година, когато официалните власти издават забрана за разпространението на препарата на територията на Федерална Република Германия.
Коментари