Дълги години учените смятаха, че водата е пристигнала на нашата планета с помощта на комети или астероиди, които в продължение на стотици хиляди години са се разбивали на повърхността на Земята. Един обикновен анализ на парче лунен грунт е на път да опровергае поне частично тази теория.
Учените отдавна са се обединили около теорията, че естествения сателит на нашата планета – Луната, навремето е бил част от първата прото-Земя.
В следствие на ужасяващ космически сблъсък с друг космически обект (най-вероятно друга планета) преди около 4.5 милиарда години протопланетата се е разцепила и така се е образувала Луната.
Анализът на лунния образец грунт, доставен от апарата „Аполо 17“ в края на 70-те години на XX в е открил в състава му микрочастици кристализирала магма, които съдържали големи концентрации водни молекули – точно както някои минерали в земната мантия.
Въпросът който си задали екип от учени, начело с Алберто Сал, химик от Университета Браун е бил: „Откъде се е взела всичката тази вода и прилича ли тя на земната“.
Доколко водата на двата космически обекта си прилича може да се провери чрез изследване на съотношението водород/деутерий (който е един от изотопите на водорода).
Колкото по-близо е дадено космическо тяло до Слънцето, толкова по-малко деутерий има то в структурата си. Причината за това е, че водородът и деутерият се формират при съвсем различни температури.
Водородният анализ на лунната проба е показал две много важни неща. Първо, водата на Луната и Земята е идентична, т.е. тя има един произход. Второ, водата на нашата планета не е пристигнала постепенно чрез различни метеорити и сблъсъци.
Идентичната пропорция водород/деутерий, която учените откриват в лунния хондрит и земни образци минерали говори, че някога, в далечното минало, когато Галактиката ни е била съвсем млада е имало вода едновременно и на Земята и на Луната. Но как?
Единствения начин това да е станало е ако древната прото-планета вече е била наситена с живителната влага още преди да се раздели на Луна и Земя в следствие на космически сблъсък.
А за да се насити една сравнително голяма протопланета в вода за някакви си 100 млн години, само момент от астрономическа гледна точка, трябва да е съществувал пояс от ледени астероиди в младата Слънчева система.
Коментари
А за странностите на водата тук на земята още никой не е дал логично обяснение, та ще ми обясняват за водата на луната. Нормално е деутерия да е еднакъв, след като са еднакво отдалечени от слънцето.