Динозаврите с дълги вратове не са пасли по върховете на дърветата. Това показва ново проучване, според което праисторическите животни са предпочитали да държат шиите си хоризонтално, а не нагоре.
Издигането на дългите вратове под странни ъгли ще доведе до сърдечно напрежение у сауроподите, което ще изисква драматично изразходване на енергия, за да може притока на кръв до мозъка да се осъществява, твърди новото проучване за циркулацията при динозаврите.
Сауроподите са били гигантски четирикраки тревопасни динозаври, с дълги вратове и опашки, които са живели преди около 200 до 66 милиона години, пише National Geographic.
Тъй като модерните животни с дълги вратове, като жирафа, предпочитат да пасат листата на по-високите дървета, сауроподите, чиито шии са били около 9 метра, би трябвало да са правили същото.
Роджър Сиймур от австралийския университет в Аделайда смята обаче че за сауроподите ще отнема повече от 75 процента от енергията им, за да могат да държат вратовете си изправени.
Повечето бозайници използват около 10 процента енергия за поддържане циркулацията на кръв в организмите им. Жирафите използват около 18 процента енергия, за да има кръвообръщение в дългите им, изправени шии.
„Дали ще си струва увеличения достъп на храна във високите дървета усилията? Изглежда съмнително.”, казва Сиймур. „Може би от енергийна гледна точка ще е по-логично да държат вратовете си хоризонтално.”
Придвижвайки шиите си хоризонтално, сауроподите биха имали достатъчно материал за храна, без да се налага да мърдат тялото си.
Това може и да не изглежда като тактика за спестяване на енергия, но за животни, тежащи между 30 и 40 тона, това дали да направят няколко крачки или не, може да е било от огромно значение.
Скъпоструващи угощения
Все още някои учени, които не са убедени в изследванията на Сиймур, смятат, че в екстремни ситуации, сауроподите могат да изразходват тази ценна енергия и да провесят врата си нагоре.
Костите и ставите на някои от тези животни показват, че те биха могли да изправят вратовете си между 30 и 60 градуса над хоризонтала, смята палеонтологът Мартин Зандър от университта в Бон, Германия.
Когато храната, намираща се на ниско и средно ниво, стане оскъдна, цената на изправянето на врата може и да си струва, казва Зандър
Ричард Коуен от калифорнийския университет отбелязва, че понякога останалите животни изразходват огромни запаси от енергия, търсейки храна.
Дребните леопарди, например, гонят плячката си, макар да имат успеваемост 1 към 4. По подобен начин китовете използват огромно количество енергия, за да се гмурнат дълбоко във водата, а мигриращите птици използват невъобразими ресурси, за да прелетят хиляди мили.
Всички гореизброени случаи изглеждат като отнемащи много енергия, но знаем, че това не се дължи на факта, че животните искат да постигнат някакви рекорди, обяснява Коуен.
„Докато са сигурни, че си струва, сауроподите ще търсят от време на време храната си нависоко”, заключава Коуен.
Коментари