Възможно ли е извънземни да са открили живот на Земята по време на ледниковия период? Нови научни изследвания търсят отговора на този въпрос и се опитват да определят колко екстремните климатични промени в миналото са засегнали светлината, отразена от земната растителност и излъчвана в космоса.
Погледната от далеч, нашата планета представлява една точица светлина в небето. Въпреки че множество радио сигнали са изпратени до потенциални извънземни слушатели, нито един от тези сигнали не е пътувал повече от няколко десетки светлинни години. От своя страна излъчваните земни светлини предупреждават галактиката за своето присъствие в продължение на милиони години. Сухоземните растения отразяват силно инфрачервената светлина, излъчвана от земната повърхност, което резултира като отличителна черта, наречена растителна червена периферия или VRE.
"Ние знаем от по-ранни проучвания, че растителността е доловима в съвременния спектър, но била ли е растителността видима, когато на Земята е било много по-студено, отколкото днес? ", се чуди Люк Арнолд от Обсерваторията на Хот Прованс във Франция.
Арнолд и колегите му взимат климатичните модели от неотдавнашните ледникови периоди, както и от последните топли период и ги използват за възпроизвеждане на отразяващия спектър на Земята от миналото.Резултатите от тези опити показват, че VRE е останал относително постоянен междузвезден фар през хилядолетията.
Данните от наблюденията на космическите кораби, както и земното отражение, наблюдавано от Луната, показват, че съществуват следи на живот в спектъра на светлината, отразявана от Земята. Така също и остатъчните следи от газове като кислород и метан, са намек за наличието на живот. Дори още повече говореща за това е малка бразда в спектъра на 700 нанометъра, където рефлектирането на светлината изведнъж става по-силно към по-дълги вълни.
Тази периферна линия, възникваща на границата между видимата светлина и инфрачервената, се дължи на фотосинтезиращите растения. Те поглъщат видимата част на спектъра светлина, където по-голямата част от енергията е резултат от слънчевата светлина. Растенията също така отразяват и инфрачервената светлина, вероятно за да се избегне прегряване.
Поради растителното си покритие, Земята отразява 5% повече инфрачервена светлина, отколкото би отразявала, ако не са налични растения. Арнолд и колегите му са любопитни, дали този малък VRE сигнал е бил възможен за наблюдение по време на ледниковия период.
Използвайки палеоклиматични модели, изследователите определят какъв е бил биомът (тундрата, тропическите гори, пустинята и т.н.) за всяка точка на Земята по време на един от най-топлите и на най-студените периоди.
Всеки биом отразява различен спектър на светлината в космоса. Спътникът на Европейската космическа агенция GOME (Глобален мониторинг на озоновия експеримент) е записал отражението, което дава всеки от тези биоми.
Чрез комбиниране на местоположението на биомите и сателитните данни с модели на облачно покритие и морски лед, екипът учени възпроизвежда глобално-осреднен спектър светлина за Земята. Резултатите показват, че VRE е бил по-малък (около 4%) по време на на най-студения период и по-голям (около 6%) по време на най-топлия период.
"Основният извод е, че дори и при климатични крайности растителността остава видима", казва Арнолд.
Коментари