Актьорите са едни от най-суеверните хора на света. И как иначе. Ако не търсеха неконтролируеми причини, поради които не са успели да получат ролята или заради които представлението се е провалило, би им се наложило да потърсят отговора в собствения си талант. А това неминуемо може да разтърси и без това не голямата им вяра в собствените им способности.
Актьорските, театрални страхове и суеверия са толкова много на брой, че е чудно как въобще завесата се вдига. Ето най-разпространените:
- Подсвиркването в гримьорните означава, че стоящият най-близко до вратата ще бъде уволнен. Това било така поради факта, че подсвиркването отеква и може да се чуе на сцената. Другата причина е, че във времената на кралица Елизабет повечето сценични работници били моряци. Те умеели да се справят с подобните на такелаж въжета на декорите и общували с подсвирквания. Така едно грешно подсвиркване можело да събори торба с пясък или цялата завеса върху главата на някой актьор.
- Последната реплика от пиесата не трябва да се произнася на глас преди премиерата. Казването на обобщението предварително можело да изкуши съдбата, защото по този начин пиесата добива съвършен вид. А съдбата не дава на хората да са съвършени.
- От 1868 г. е навлязло суеверието да не се отваря чадър на сцената. Тогава диригент на име Боб Уилямс отворил чадъра си на сцената точно преди да излезе навън, под проливният дъжд. Той отишъл на пристанището и се качил на кораб към Атланта. Час по късно двигателят на превозното средство гръмнал и убил диригента.
- За театралите най-неблагоприятният цвят е жълтият. В Средновековието жълтият цвят бил смятан за Дяволски и актьорите, играещи го, носели жълто. Изпратени на актьора жълти цветя символизират смърт на приятел, а жълто куче на сцената означава, че някой от трупата ще умре.
- Друг важен цвят цвят за актьорската игра е зеленият. Той им носи нещастие, защото е свързан с използваното в миналото зелено сценично осветление. Това е така, защото зеленото е цветът на феите и те се дразнят, че простосмъртните го използват. Така били тласкани да правят бели на сцената.
- Никога не трябва да се пожелава "късмет" на излизащият на сцената. Да пожелаеш късмет другиму означава да се разделиш със своя собствен. Вместо това е добре на актьора да се каже: "побъркай ги" и "бъди страхотен".
- Най-разпространеното суеверие, разпространено сред актьорите, е свързано с "Макбет" - пиесата, написана от Шекспир по поръчка на краля. Повечето театрални изследователи са категорични, че щом става въпрос за тази пиеса, спасение няма, прокълната е и това си е. Лош късмет носи дори споменаването на името и или цитирането на стихове от нея в сградата на театъра.
Всичко започнало през 1606 г., когато изпълняващият ролята на лейди Макбет се разболял и се наложило самият Шекспир да го замести. Пиесата не се харесала на публиката и била свалена за повече от 50 години. В цялата история на театъра след това няма постановка на "Макбет", която да не е минала без болести, смърт, пожар, земетресение или друго човешко или природно бедствие.
Коментари