Капаните на съвременния сатанизъм

Модерният сатанизъм е проявление, нямащо нищо общо със Сатаната. Сатанистите се различават от дяволопоконниците, те са атеисти. Не вярват нито в Бог, нито в дявол, нито духове и свръхестествени същества.

Има три течения на модерния сатанизъм: естествоизпитателен, психологичен и символичен.

Естествоизпитателят вижда Сатаната не като същество, тъй като не вярва в него, а като „основния ток” на природата. Като силата, която кара дърветата да растат, земята да се тресе, която дава формата на звездите и която предизвиква смъртта, и непреходността. По този начин естествоизпитателят - модерен сатанист си обяснява суровата енергия, като не я дели на добра и лоша. Тя е събирателно на всичко.

Проблемът идва от това, че тази вяра се основава на идеята, че тази сила е без съзнание и че всеки съзнателен потребител може да се включи към нея, чрез магьосничество. Основата на модерната сатанинска магия включва самообучение, чрез което да се „включи” в силата Сатана. Те искат да деформират реалността във форма по-изгода на техните желания. Това не е сила на божество, а собствена воля и емоция да се извае Сатаната и да се постигне равенство с него.

Психологичният сатанизъм е основан на първичността на човешката психика. При тях се търси връщане към изначалното, към детството, като стремежа е да се приемат всички отрицателни и положителни прояви на индивида. Опитва се да се постигне вътрешна самостоятелност, като се слеят цивилизованата и „непокорната” част на съществото. Често води до откъсване от света.

Символистите най-крайно отричат Сатаната като антропоморфен носител на светлината или мрака. Психичната концепция на тази фигура обаче ги привлича към тях. Те се възхищават и уважават считаните за добри и важни качества на Сатаната. Някои от тях са гордост, независимост, свободна воля, интелект, знания, истинност, и амбиция, но при други включват унищожение, жестокост, омраза. Всичко зависи от представата на почитащия. Интересното е, че те не му се кланят, а го възприемат като митична фигура като Питър Пан, Зевс и др. Имат го за пример.

Сатанистите обикновено не пропагандират идеите си и не са опасни. Мирогледът им не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам определя своите цели и начините, по които ще ги постигне. Има обаче секти, които спекулират с идеите им и водят последователите си по грешни пътища. Човек много трябва да внимава кога вярата в нещо е негова или му е втълпена.