25 март е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. С него православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да ѝ съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия (благата вест дава и наименованието на празника).
На Благовещение празнуват всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благой или Блага.
В народния календар денят е известен като Благовец или половин Великден, защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.
Вярва се, че на Благовещение благ ден всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Вярва се, че днес и най-силната отрова губи своята сила. В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.
Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.
Независимо че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза за Благовец включва задължителна консумация на риба.
На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.
Коментари