Изключително значими и интересни са тълкуванията на Фройд за сънищата и най-вече за връзката между спането и сънищата. В повечето случаи се възприема, че сънищата са онези, които пречат на съня, които не дават възможност на индивида да отпочине психически. Според Фройд, сънищата са точно обратното – те са онова, което успява да запази спането от каквито и да било смущения.
Според Фройд нищо никога не се случва случайно, нито в реалния живот, нито в сънищата ни. Той е първият, който проявява интерес да разгадае въпроса със съня – защо сънуваме определени неща, какво означават и изобщо имат ли връзка с нещо или са просто действия на психиката ни, които не се съчетават с нищо от нашия живот?
Зигмунд Фройд твърди, че в основата на всеки наш сън, стои неизпълнение на някакво желание от деня. Неговата оценка за съня е, че всеки от нас се опитва и полага усилие да живее под определени правила, да изпълнява определени норми. В тази връзка не всички норми ни харесват, но се чувстваме длъжни да ги изпълняваме, за да можем да бъдем част от обществото, да не се почувстваме отритнати. И това е причината да сънуваме – в състояние на физически покой, в главата ни нахлуват онези, желания, които са се породили през деня, но които по едни или други причини, не сме могли да изпълним.
И тъй като не всяко желание може да бъде изразено буквално – някои блянове могат силно да разконцентрират и объркат човек, те се появяват в нашите сънища под формата на символи, на знаци. Частите на съзнанието, според Фройд, могат да бъдат характеризирани на три части – Его, То и Суперего.
Его – това е моралната част от нас и нашето съзнание
Суперего – цензор на То, прилага морала на Его
То – първичните желания на всеки индивид, онези които не са подкрепени от норми, от правила
То успява да се появи само тогава, когато „пазачите” на съзнанието (Его и Суперего) отсъстват. През деня Суперего и Его потискат То и вашите желания, могат да бъдат показани само вечер, чрез сънищата. Знаците, които съзнанието ни дава по време на нашите сънища, представляват нещо като цензура на То, на вашите желания, защото те могат да бъдат притеснителни и неразбрани.
Зигмунд Фройд смята, че понякога хората не успяват да запомнят сънищата си, защото веднага след като се събудим от сън, Суперего поема своята функция и не ни разрешава да „върнем” неприятните картини, успява да запази самосъзнанието ни.
