Когато човек умре, първоначално неговият дух не разбира какво става точно в момента на смъртта. Повечето от хората не разбират веднага, че са мъртви. Могат дори да не разберат, когато душата напусне тялото им.
Човешкият дух има в себе си известно количество енергия, която е взема от света, който ние познаваме. В началото дори се стреми към света. След седмица или две тази енергия вече е изчерпана и започва труден за душата период.
Често духът страда от неимоверен глад и жажда. Това се дължи на факта, че той още смята себе си за жив, но не може да намери нищо, с което да се нахрани. Той се озовава в дълбока яма и въобще не може да проумее какво се случва и защо се намира там.
Този мъчителен период може да продължи до три седмици или дори два месеца. Чак тогава духът осъзнава какво се е случило и започва бавно да приема факта за смъртта. Единствено, когато разбере това, той е готов да се придвижи към следващото му съществуване, което кармата му е отредила.
Преди душата да осъзнае какво се е случило, докато трае трудния и мъчителен период на осъзнаване роднините и близките са онези, които могат да допринесат за бързото ориентиране на душата на починалия. Те трябва да се молят и да принасят дарове на гроба.
Всъщност траурната церемония е много повече от ритуал за облекчаване на опечалените. Тя до голяма степен помага на починалия човек да се пробуди за новото начало и да осъзнае положението.
Хора, които са убити или са загинали при инцидент, преживяват много труден период, защото са парализирани от ужаса, който ги е обзел в момента на смъртта. Те много трудно се придвижват от ужасяващия страх към друго състояние. За тях е най-трудно да осъзнаят, че вече са мъртви. Застъпническите молитви могат да помогнат на неимоверно страдащата душа на премине нататък.
Може да се каже, че смъртта до известна степен може да се сравни с преживяванията всяка нощ, когато заспим. По времето на сън човек един вид умира за физическото поле и започва да функционира на друго място.
При съня потокът от енергия, по който протича жизнената ни сила, е непокътнат и точно това е пътя към събуждането. При смъртта тази нишка или поток от енергия се скъсва и съзнанието не е в състояние да се върне във физическото тяло.
Коментари
отговора е много прост ,,отива в рая или ада''
Понякога се питам има ли смисъл изобщо да се опитвам да помагам на хората.надолу може и да не се чете:
Ето и моята история:
Първо изпаднах в клинична смърт в линейката и си видях живота на лента и нищо събудих се в реанимацията,стабилизираха ме и ме караха към скенера когато пак затворих очи,но този път видях Господ(наподобяващо светлината в края на тъмен тунел),разбрах какво е точно е вечността,усещах се прекрасно,спокойствие наподобяващо сладък сън след приятно прекарана вечер с почерпка с хубав алкохол и хубава любов,само ,че удоволствието многократно по-голямо и несравнимо с нищо земно(а какво ли ме чака в рая) ,умът ми работеше хилядократно по-бързо.Тогава Господ ми каза че съм за рая и да избирам,или отивам в рая или се връщам тука да помагам,избрах да се върна тук,какво пък още няколко години срещу цяла вечност.Помогнах на много хора от тогава,та мисията ми е да се опитам да помогна на колкото мога да разберат ,какво се случва след смъртта и какъв е залога,да обясня ,кое ,какво ,що,как ,кога,по какъв начин,неща които знаех преди срещата ми с Господ,а и доста неща които Господ ми каза ,че ще е хубаво за хората ако ги споделя и с тях.
Бил съм в тунела на смъртта.
Бил съм в тунела на смъртта.Господ ми каза че съм за рая и много други неща.Мога да ви насоча как и вие да станете по господоугодни и как да се доберете до по-добра позиция за вечността.Срещу заплащане или бартер-0899152888.
Душата и тялото на човек го правят съзнателно същество и личност. Когато душата е отделна от тялото, тя не е този човек, тя нито осъзнава, нито мисли, нито е гладна. Душата отива при Създателя, тя е Негова и какво се случва с нея това никой не знае. Тялото знаем къде отива.
Каквото човек чуства и мисли преди да се роди, такова същото мисли и чувства след смъртта.