Игуменка не продумва 24 години от любов

Една жена не е продумала вече цели 24 години! Възрастна игуменка се е заклела, че няма да издаде дума от устата си до края на дните си и стриктно спазва клетвата, съобщава православният сайт "Двери", цитиран от "Всеки ден".

След смъртта на любимия си Данчо 89-годишната игуменка на свищовския манастир "Св. св. Петър и Павел" дала обет за мълчание и дълбоко послушание.

Въпреки преклонната си възраст старицата сама се грижи за манастира в центъра на крайдунавския град. Въпреки напредналата си възраст и трудното си придвижване с бастун, целият й ден преминавал в грижи за манастирското дворче.

Всяка сутрин и вечер майка Екатерина четяла молитви, в които споменава стотици имена на живи и мъртви хора, дадени й от някой случайно преминал през манастира пътник.

Майка Екатерина се родила през 1923 г. в русенското село Щръклево със светското име Ангелина. Тя била едва 18-годишна, когато срещнала бъдещия си съпруг.

"Помня на един Гергьовден, на сбора на селото ни ние, четири момичета, бяхме излезли да се разхождаме по улицата. И изведнъж видяхме четирима ергени, които стояха на едно място и ни заглеждаха. Гледаха ни, гледаха ни, пък накрая се пресрамиха, дойдоха при нас и се запознахме. И чак на следващата година момчетата си признаха кой от тях коя от нас е харесал. Моят се казваше Йордан. Няколко години дружахме, преди да се оженим. Баща ми не ме даваше, защото бях малка, но любимият всяка вечер ми пращаше сватовници. Докато един ден влезе сам вкъщи, седна и заяви направо на родителите ми, че ме иска за жена. Заплаши, че ако не ме дадат, ще дойде някоя нощ и ще ме открадне", споделяла е с посестрими майка Екатерина, преди да млъкне завинаги.

Любовта им обаче преминала през още едно изпитание. Йордан заминал войник и майка Екатерина трябвало да го чака цяла година, докато го пуснат в отпуска, за да могат да се оженят.

Най-трудният момент в живота й бил, когато Йордан заминал на фронта. В битка край Дедеагач той паднал ранен и веднага в селото плъзнали слухове, че е пленен или убит.

Тогава майка Екатерина дала обет, че ако любимият й е мъртъв, тя никога повече няма да погледне друг мъж и ще отиде в манастир.

Оказва се, че Йордан бил само ранен в ръката и оживял. Върнал се в селото и двамата живели заедно близо половин век. В края на 70-те години съпругът й се разболял. Една вечер, седнала на неговото легло, тя се зарекла, че никога няма да погледне друг мъж и ще се замонаши. Така и станало.

Когато той починал през 1981 г., майка Екатерина спазила даденото обещание и станала послушница в манастир. След като минал 3-годишният изпитателен период, тя се замонашила, а от няколко години станала схимонахиня.

При второто си пострижение тя дала още един обет – за мълчание и отричане от външния свят, който е един от най-тежките обети в църковните среди. Тя имала забрана да говори освен по време на молитви и църковни песнопения. Имала право да произнася не повече от 7 думи на ден.

Всеки пост започвала три дена по-рано и през тези три дена майка Екатерина не приемала нито храна, нито вода. По-късно започвала да пие по малко вода, а след това и по залък хляб.

Въпреки че времето за дадения обет отдавна е изтекло, майка Екатерина продължавала да го спазва.

Вече 7 години монахинята не напуска покоите на манастира "Св. св. Петър и Павел" в центъра на Свищов. Възрастната жена не гледала телевизия, не четяла вестници и не се вълнувала от светския живот извън пределите на божия храм.

Калугерката вече била готова да се прости с този свят. Вечер спяла с монашеските си дрехи и без завивка. Страхувала се, че може някоя сутрин да я намерят мъртва и необлечена.