През 1902 г. американецът Теодор Дейвис получил разрешение от египетското правителство да започне разкопки в “Долината на царете”. Той копал в продължение на 12 зими. Открил такива значителни гробници като тези на Тутмус IV, Сипта и Хоремхеб, и намерил мумията и ковчега на великия “фараон-еретик” Аменхотеп IV.
През първата година на Първата световна война концесията на Дейвис преминала върху лорд Карнарвън и английския археолог Хауърд Картър. Така започва историята на най-забележителната находка в египетските гробници, история, която – както писала по-късно сестрата на Карнарвън – “започва като приказката за Аладиновата лампа и завършва като гръцката легенда за Немезида”.
Началният песимизъм
Пред Карнарвън и Картър лежала “Долината на царете”. Десетки други преди тях били копали тук и нито един не оставил за работата си точни бележки или поне планове. Купищата изкопана земя напомняли планина на лунната повърхност, а сред тях зеели входовете към откритите гробници.
Нямало друг избор, освен да се копае планомерно, докато се стигне до скалната основа. Картър предложил разкопките да започнат в триъгълника, заключен между гробниците на Рамзес II, Меренпта и Рамзес VI. “С риск да ме обвинят, че проявявам многознайство с късна дата – пише Картър - искам да заявя, че още тогава решително се надявахме да намерим гробницата на определен фараон и този фараон беше Тутанкамон.”
Това звучи невероятно, като си представим разровената от край до край “Долина”. В допълнение единодушното мнение на всички специалисти било, че времето на големите открития в Долината на царете било вече отминало.
Точно 100 години преди това, след като “разчистил” гробниците на Рамзес I и Сети I, на Еже и Мемту-хер-хопшеф, италианският археолог Белцони писал: “Твърдо съм убеден, че в долината Бибан ел-Мулук няма други гробници освен тези, които неотдавна открих, защото, преди да напусна тези места, напрегнах всичките си скромни сили да намеря още някаква гробница, но безуспешно.
Моето мнение се потвърждава и от това, че независимо от собствените ми проучвания, британският консул господин Солт в продължение на четири месеца след моето заминаване също търсил да намери някаква гробница, но напразно. ”През 1844 г., 27 години след Белцони, дошла голяма пруска експедиция, която подробно измерила “Долината”. Когато си заминали, нейният ръководител, небезизвестният Рихард Лепсиус също се присъединил към мнението, че било намерено вече всичко, което можело да се намери.
Това обаче не попречило на други изследователи (Лорет и Дейвис) да открият още няколко по-малки гробници в Луксор. Но сега вече буквално всяко зрънце пясък в “Долината” било пресято и преобърнато и когато Масперо като началник на управлението на старините подписал на лорд Карнарвън концесията за разкопки, той изразил вече като учен твърдото си убеждение, че тази концесия фактически е безпредметна, защото мястото край Луксор вече не можело да предложи никакви находки.
