Часовникът на Петър Димков спира в часа на неговата смърт

Ha 3. X. 1981 г. (събота) Петър Димков се качва на Витоша, на "Копитото", сред любимата си природа, където снимат филм за него. Прибира се както винаги от планината - зареден с нова енергия. Разказва на близките си как е прекарал деня, вечеря, отива в банята, после подрежда бюрото си така, че на сутринта да започне работата си веднага, без излишно суетене. Няма нищо необичайно, всичко е както винаги.

На сутринта, като се събужда, жена му първо усеща, после вижда, че е починал. Лежал на гръб, в обичайната поза за почивка, лицето му спокойно, отпуснато, чисто. А часовникът на ръката му спрял на 2 часа и 3 минути. Такова нещо се е случвало и при други хора с много силно биополе, когато при отделянето на душата часовникът им спира.

Предишната нощ, в петък срещу събота, точно преди да заспи, дъщеря му вижда в просъница как я обливат ярки, блестящи, направо приказни цветове. Усеща някаква радост като при наближаващо тържество, като очакване за празник. И си мисли: "Какво ли прекрасно нещо ще се случи? "

Чак по-късно, когато се поокопитва от смъртта на баща си, Лили Димкова си спомня за прочетеното някъде у Учителя Дънов, че когато си заминава една душа, която самоотвержено е работила за Бога цял живот, служейки на хората, в невидимия свят настава празник и там я посрещат с огромна радост.

Лили и досега смята, че нейното видение е било прелюдия към празника в невидимия свят. Между бащата и дъщерята винаги е имало силна духовна връзка. Но и тя признава, че баща й е един изключителен дух - явява й се още преди 40-я ден от смъртта, когато душата е още толкова силно свързана с миналото си тяло, с всички предмети.

А той има силата да говори така, че дъщеря му да чува всяка дума. След това на няколко пъти е „идвал" сам, без тя да го вика - за да й каже нещо, да я предупреди или напъти; друг път тя го е призовавала и го е молела за някакъв отговор. Никога не е отказал да се яви, да й помогне, продължил е да бъде нейната най-голяма закрила като в живия живот.

След няколкото „духовни" разговора с баща си Лили Димкова някак случайно се сеща как Ванга й е казвала, че за да имаш по-добра духовна връзкас някого, трябва да пазиш нещо негово, което той е ценял и обичал. Оттогава тя държи под възглавницата си един много стар, дълги години носен и обичан от баща й джобен часовник, който вече не работи; там пази и венчалния му пръстен. А от любимата му броеница си е направила гердан, който носи при особени случаи.