Без да подценяваме нужните познания и опит, необходими за професията ни, не трябва да пренебрегваме и интуицията си. Инстинктите ни са пълна „вътрешна база данни", която може да ни помогне бързо и лесно да вземем нужното решение.
Не е ли най-важен разумът?
Сигурно можем да се сетим за не една ситуация, когато на нас или на наш познат му се е струвало без видима причина, че нещо не е наред. И се е оказвало, че действително е така! Има такива случаи, в които следването само на чистия разум може да ни заблуди и да вземем погрешно решение.
Дали интуицията бърка?
Важно е да се научим да разпознаваме кои подсъзнателни импулси трябва да послушаме. Защото истината е, че не всяко наше предчувствие или усещане задължително е и най-доброто решение на проблема.
Ето няколко практични съвета, които помагат да помогнат да се ориентираме всеки път когато имаме някакво по-особено чувство за ситуацията в деловото си ежедневие:
- Първо е необходимо да се съсредоточим върху усещанията си.
- След това трябва да ги облечем в думи.
- Нека да си отговорим на въпроса дали усещанията ни стъпват на основателно или на ирационално тълкуване на положението:
Ако отговорът гласи, че чувствата ни се основават на ирационално тълкуване или допускане от наша страна, добре е да потърсим на какво се дължат все пак тези усещания. Може причината въобще да не е свързана с конкретния проблем - може да имаме странни усещания заради прилика с човек или обстановка и т.н. Добре е да сме наясно с това и да не позволяваме на тези чувства да влияят на работата ни.
Ако смятаме, че усещанията ни се дължат на основателни съображения, тогава е добре да се вслушаме в тях по-задълбочено. И тогава да продължим нататък с вземането на решение. Не е препоръчително, щом получим някакви интуитивни усещания, да бързаме да ги споделяме с колегите си. Това е най-добре да направим, когато можем да подкрепим субективните си чувства със старателно премислена позиция по въпроса.
Как да разберем заслужава ли си рискът при интуитивни решения?
Да разчитаме на късмет и предчувствията си е доста плашещо за много от нас. И в това няма нищо лошо, стига да не ни пречи да внасяме подобрения в една не съвсем оптимална ситуация. От друга страна, прекалено импулсивните сред нас е добре да се научим на малко предпазливост.
Ето как да подходим, за да преценим заслужава ли си рискът от интуитивното решение:
- Да си дадем сметка как по принцип приемаме риска.
- Да определим съображенията „за" и „против" конкретния риск.
- Да се вслушаме в интуицията си. Основателна ли е по този проблем, или трябва да преосмислим усещанията, които ни праща.
- Ако решим да рискуваме, да си изработим стратегия с различни варианти за реагиране. Така ще се чувстваме по-малко притеснени да се хвърлим в неизвестното. А на по-импулсивните това ще помогне да са по-методични в действията си.
Коментари