Когато преди няколко години беше напълно разчетен човешкия геном повечето от генетиците бяха и леко разочаровани. Според първоначалните им преценки само 10 процента от човешката ДНК е важна и представлява интерес от научна гледна точка. Става въпрос за онази специфична част от генетичния код на човек, която отговаря за синтеза на белтъците. Останалите 90 % набързо били определени като „генетичен боклук“ и били оставени настрана.
Група руски учени, начело с молекулярния биолог и биофизик д-р Пьотр Гараев, обаче не споделяли мнението на западните си колеги. Според тях, не е било възможност толкова голяма част от човешкото ДНК да не съдържа никаква важна информация. Съвместната им работа заедно с екип от лингвисти и генетици потвърдили предположенията им.
Изследванията на руските учени установили, че тази част от човешкото ДНК има способността да събира и съхранява данни, по начин подобен на метода, по който данните се съхраняват в компютърната памет. По-подробните изследвания доказали, че мозъкът ни използва граматичните езикови правила и синтаксиса, по начин, близък до лингвистичния. Оказва се, че човешкият език е само изразена чрез думи версия (вербализация) на нашето ДНК.
Най–изненадващото откритие на руските генетици и молекулярни биолози било факта, че думите можели да доведат до промени в човешката ДНК. Чрез използването на правилно подбрана честота екипът от учени е успял да поправи определени генетични дефекти и дори да окаже влияние върху клетъчния метаболизъм.
Това, според екипа на д-р Гараев, е причината различните езотерици и други духовни лидери да се радват на толкова предани последователи. Очевидно човешката ДНК е програмирана да „реагира“ на думите. Само се замислете каква е силата на внушение, хипноза и въздействието им върху хората.
Успешната комуникация на клетъчно ниво зависи преди всичко от специфичната честота на клетките ни. Различните хора, по различен начин управляват вътреклетъчните си процеси и създават различни „канали за свръзка". Някои са способни да постигнат резултати само въз основа на собствените си мисли и вътрешна мотивация.
Интуиция, шесто чувство или хиперкомуникация.
С което и от трите наименования да я наречете, това е способността на човек, да получава внезапно информация от външен източник, да получи прозрение, което не е базирано на базата на личните му познания или минал опит.
В миналото хората по-често са били спохождани от тези внезапни прозрения или проблясвания. Според учените причината съвременните хора все по-рядко да могат да се осланят на интуицията си е, че мозъкът ни е свръх натоварен и е постоянно в състояние на хиперактивност. Напрежението и безпокойствието също действат като заглушители на гласа на ДНК-то ни.
Руските учени се надяват откритието, което са направили относно неподозираните функции и начин на функциониране на човешкото ДНК да помогне на хората отново да възстановят изгубените си интуитивни способности. По този начин, според д-р Пьотр Гараев човешкият вид ще може да използва собственото си ДНК, за да продава или получава информация от мрежата на Вселената и да се свързва с останалите живи същества.
Коментари
информация на нашето тяло т.е. частната ни вселена т.е. нашата
интуиция.