Един от римските императори, прочут със странните си любовни желания, бил Калигула. Но най-странната му обсебваща любов била тази към коня му Инкантус.
Калигула обожавал коня си. Той заповядал да се построи мраморна конюшня за него, която била украсена със скъпоценни камъни и слонова кост.
Инкантус бил официален гост на всяко по-важно събиране, както и на разкошните вечери на императора. Той дори назначил коня си на поста сенатор.
Инкантус също така бил назначен и за главен свещеник. Калигула се разкъсвал от желание да се ожени в свещен брак за собствения си кон. Все пак той склонил да се ожени за истинска жена.
След като разбрал, че любовта му е невъзможна, той взел решение да убие Инкантус. Конят на императора бил изведен от мраморната си конюшня и обезглавен.
Обсебваща страст, но не към коня си, а към мъртвата си любима пациентка изпитвал германският доктор Карл фон Козел. Той лекувал двадесетгодишната красавица Елена Хойос, родом от Куба, от туберкулоза.
Той направил всичко, за да я спаси, дори опитал да й пуска ток в мозъка, но това не спасило белите й дробове. Тя починала и докторът платил погребението й и изградил мавзолей, където ковчегът бил положен.
Всяка нощ докторът отивал в мавзолея в продължение на две години и спял там. След това той решил да промени отношенията си с мъртвата. Той откраднал тялото през нощта и възстановил любимата си с помощта на закачалки за дрехи, восък и пластмаса.
Той живял с мъртвата в продължение на седем години, като тялото на покойницата лежало в леглото му. Сестрата на Елена започнала да подозира, че нещо не е наред, тъй като напразно се опитвала да посети заключения мавзолей.
Докторът бил арестуван, а тялото било кремирано. Фон Козел успял да спечели пари, като написал книга за любимата си и пускал туристи в дома си срещу скромна такса.
Коментари
Повечето в статията са пълни глупости.