Неандерталците, точно като Хомо Сапиенс, са ловели и ядели морски дарове преди 150 000 години. Това бе установено след изследване на открити останки от раковини в пещера в Южна Испания.
Откритието противоречи на теорията, че само Хомо Сапиенс са се хранели с риба. И, че благодарение на нея мозъкът им се е развил по-бързо, улеснявайки експанзията им.
Досега бе приета хипотезата, че неандерталците са започнали да ядат морска храна 100 000 години по-късно.
В пещерата Бахондийо са били намерени каменни сечива и останки от мидени черупки. Въглеродното им датиране определя, че са на 150 000 години.
От откритието следва, че неандерталците и Хомо Сапиенс са започнали да ядат морска храна почти по едно и също време.
Най-старите подобни доказателства за Хомо Сапиенс, намерени в Пинакъл Пойнт в Южна Африка, са на 164 000 години.
Неандерталецът е изчезнал вид Човек. Той живял в Европа и Западна Азия в епохата на средния палеолит (130 000 – 14 000 г. преди новата ера).
До неотдавна повечето палеоантрополози разглеждат неандерталците като подвид на Хомо Сапиенс. Днес обаче учените са единодушни, че неандерталецът се различава съществено от съвременният човек, с когото се е развивал успоредно като отделен вид.
Неандерталецът не се вписва в еволюционната теория като пряк предшественик на съвременния човек. Вероятно в епохата след преселението на съвременни хора в Европа от Африка, на някои места двата вида да са се смесили.
По какво неадерталецът се е различавал от съвременния човек? Този вид хора са имали широк и издаден нос, издължена черепна кутия, ниско чело, скосени скули, силно изразени костни дъги над очите, мощни челюсти и отсъствие на брадичка.
Неадерталците са били с къси крайници, едри и яки стави, къси пръсти и мощни нокти. Достигали са средна височина от 168 сантиметра. Били са с плътна мускулатура. Обемът на мозъка им бил значителен: 1400-1600 куб. см и повече.
