Според господстващата доскоро теория Източна Африка, която е люлката на прародителите на съвременния човек, е била обрасла в тропически гори в продължение на милиони години.
През последните 5 милиона години обаче те отстъпили място на саваната. Именно от това произлиза и Теорията за саваната, формулирана за пръв път през 1925 година.
Според нея някои хоминиди, считани за предтечите на австралопитеците, на хомо сапиенса, на шимпанзетата и на горилите, са се адаптирали към тази нова околна среда, като са се изправили на два крака.
Така се развил мозъкът им, а заедно с него и други техни умения - все характеристики, които са ни превърнали в съвременни хора.
Тази класическа теория обаче бе оспорена. Учени от Америка проучиха африканската растителност в продължение на 7 милиона години и доказаха, че пустинни зони са съществували още далеч преди прехода към саваните, а други региони с гъста горска растителност, са се запазили много по-дълго време.
Екип геолози и биолози най-накрая реши да вкара малко ред в тази област, като изучи благодарение на различните форми на въглерода, оставени от растенията в седиментите, развитието и растителното покритие в два региона на Източна Африка, най-богати на фосили от хоминиди, пише АФП, позовавайки се на изследване в списание "Нейчър".
Растителното покритие не е надвишавало 40 на сто в зоните на долината Ауаш и поречието Омо-Туркана, което означава, че Теорията за саваната остава валидна. Но проучването повдига други интригуващи въпроси.
"Докато са преобладавали откритите пространства като среда за най-старите същества на два крака, едно друго, по-ново същество, австралопитекът, е еволюирало в гористите местности", твърди участникът в проучването Крейг Фийбъл.
Сега учените се опитват да засекат данните за древната екология и фосилите, с които разполагат, в опит да установят привичките на прародителите ни.
"Повечето фосили, които са били открити досега, даваха указание за това къде е умрял индивидът, но не и за това къде е живял", уточнява Крейг Фийбъл.
Коментари