Свети Георги убива змея и с това става най-храбрият светец според християнската митология. Наред с него обаче българският народ тачи един друг Свети Георги Нови Софийски, изгорен на клада от турците без да предаде вярата си.
На 11 февруари и на 26 май двете църкви Свети Георги – в София и в Кремиковския манастир честват светеца, чиято кръв потичала по зидовете на обителта в тези дни.
Старите софиянки говорят, че който си потопи ръката в тази кръв, оздравява от всяка болест, вдъхва му се сила, идва прилив на бодрост и жизненост.
Свети Георги Нови Софийски, 18-годишен красив и умен златар е осъден на смърт на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо.
Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града. Скоро след мъченическата си смърт Георги е канонизиран.
Поп Пейо написва негово житие и служба. Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и поставени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра.
Жителите на Кремиковци вярват, че който отиде до манастира на 11 февруари и на 26 май, ще види странни гледки, граничещи с чудеса. Кръв потича на вадички по зидовете. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве.
В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на св. Георги Нови, изработена през 1593 г. със средствата на жена от селото - Теофана, по-късно обновена от софийския златар Христо Димитров.
Кремиковският манастир е в местността "Градището" над Кремиковци. Известни изследователи на фолклора са изнасяли невероятно интересни факти за магическото въздействие на това място и на иконите, съхранени в него.
Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Когато София пада под турско владичество, манастирът е разрушен. Все пак през робството успяват да възстановят малката църква Свети Георги.
До 1947 година манастирът е действащ. След това в сградите са настанени съветски офицери. Те остават тук осемнайсет години и буквално варварски унищожават всичко. Замазват с вар стенописите, стрелят по иконите, съсичат с шашки иконостаса. Изгарят всичко останало от библиотеката.
Коментари