Първите чадъри били толкова тежки, че за пренасянето им били необходими слуги, които били достатъчно добре развити физически, за да ги пренасят.
Чадърът бил символ на абсолютна власт в древна Индия. В древността чадърите са полагани в гробниците на принцовете. Владетелите на древните държави са имали невероятни чадъри.
Китайският император имал четириетажен чадър, кралят на Сиам – седеметажен чадър, японският император задължително бил с червен чадър, а кралят на Дагомея имал чадър, украсен с осемдесет и четири човешки челюсти.
Чадърът се е използвал за защита от слънцето и в Древен Египет, като е бил приоритет на аристокрацията. Когато рисували фараони, древните египетски художници рисували и чадър.
През деветнадесети век в Англия се е смятало за проява на лош вкус да се носи чадър под мишницата. Добре възпитаните хора хващали чадъра в средата, с дръжката надолу.
Сред аристократите в Англия били модерни само копринените чадъри в син и зелен цвят. При дъжд обикновените хора, които нямали пари за чадъри, заставали под стационарни чадъри срещу заплащане.
Първоначално чадърът бил изобретен, за да служи като прикритие от палещите лъчи на слънцето. Англичанинът Джонас Хенуей за пръв път използвал чадъра като защита от дъжд през 1750 година.
В началото той срещал само подигравки за новаторството си, а когато минавал в дъжда с чадър в ръка, минувачите го замеряли с развалени плодове и дори с камъни.
През осемнадесети век чадърите били толкова популярни, че се предписвали от лекарите като средство за предпазване от световъртеж, припадъци и възпаление на очите.
Коментари