Разговорите на папагалите означават повече, отколкото ни се струва. Пернатите могат да решават някои задачи при обработване на езиковите данни и уменията им в това отношение са колкото на 4-6 годишните деца. Папагалите различават понятията „еднакви” и „различни” , „повече” и „по-малко”, „да” и „не”, а също и цифри.
Слоновете имат най-големия мозък сред бозайниците. За да се оцени качеството на интелекта при хората или животните, се използва фактора кортикализация, който определя как размерът на мозъка в съотношение с тялото корелира със способността на животното да преодолява прегради и препятствия.
Факторът на кортикализация на слона е равен на 1.88; при човека числото варира в диапазона 7.33 – 7.69; при шимпанзето – 2.45; при свинята – 0.27. Интелектът и паметта вървят ръка за ръка, затова спомените на слона са ясни, но не винаги безпогрешни.
Жирафите компенсират ръста си с уникално кръвоснабдяване. Независимо от преимуществата на високия си ръст, възникват и трудности заради височината.
За да може сърцето да изтласква кръв до главния мозък, се налага то да работи с двойно натоварване. При това, за да не създаде прекалено голямо налягане кръвта, стигнала до мозъка, жирафът има много сложна система от кръвоносни съдове.
През зимата денят е значително по-дълъг за бобрите. Тогава те живеят за сметка на съхранените хранителни продукти и мазнини, натрупани в опашката. Те запазват енергията си за сметка на това, че не излизат от тъмните си домове.
В резултат на това при тези гризачи, които по друго време излизат от дупките си на разсъмване и се прибират по залез слънце, се обърква графикът на сън и бодърстване, така денонощието им става 29 часа.
Птиците запомнят околния ландшафт за навигация при далечни полети. Гълъбите използват познати ориентири на земята, за да намерят пътя към къщи.
Много от птиците имат така наречения вграден феромагнит, който им помага да се ориентират в пространството благодарение на магнитното поле на Земята.
Крокодилът гълта камъни, за да му е по-лесно да плува. В стомаха му много добре се адаптират камъни, като за това има няколко причини. Храносмилателната система на крокодила смила всичко – от костенурки, риби, птици, жирафи, бикове, лъвове до други крокодили.
Тези рептилии често поглъщат големи камъни, които се намират постоянно в стомаха им. Според някои предположения, крокодилите ги използват като своеобразен баласт при плуване.
Коментари