Начинът, по който мислите за смъртта, влияе върху това какво е поведението ви. Ако мислите за смъртта си, най-вероятно спадате към хората, които са състрадателни и са склонни да помагат, както и да даряват кръв.
При опити, проведени с доброволци, се изяснили много аспекти на човешките възприятия, свързани с мисълта за смъртта в абстрактен и конкретен смисъл.
Група доброволци били помолени да помислят за смъртта като абстракция, за мислите и чувствата, които според тях ще ги връхлетят в последния момент от живота им.
Друга група доброволци трябвало да помисли какво би се случило със семейството им, ако самите те загинат драматично при пожар.
На различни участници в трите групи били предоставени за четене статии за донорите на кръв – едните прочели, че в момента те са много и няма нужда от кръводаряване, а другите прочели, че има остра липса на кръводарители.
Всеки от доброволците получил бланка за регистрация, с която бързо ставал кръвен донор. Хората, които размишлявали за смъртта в абстрактен смисъл, били мотивирани от историята за липсата на донори и попълвали бланката.
Хората, които мислели за собствената си смърт, попълвали бланката независимо кой текст са прочели. На практика според психолозите смъртта е силна мотивация.
Хората осъзнават, че животът им е кратък и това ги мотивира да го използват максимално и да изпълнят целите, които са важни за тях. Когато хората мислят за смъртта абстрактно, те си страхуват от нея.
Мисълта за собствената смърт помага за изживяването на живота по максимално полезен начин. Мислите за това, че сме смъртни, ни карат да се замислим за ценностите в живота.
Коментари
"Да се страхуваш за бъдещето е като да да се опитваш да решиш уравнение с дъвкане на дъвка.Истинските проблеми винаги идват неочаквано."-из филма"Въпрос на време".
И въпреки това в мен се е вселил някакъв страх.Непрекъснато си представям как тя умира и как аз не усрявам да гъ превъзмогна и откачам.Защото аз познавам и такива хора.Една жена получи шизофрения след смъртта на сестра си.
Нищо не се знае може преди смъртта на майка ми да имам десетки други поводи да получа шизофрения и дори да я получа наистина.
А може и да я изпреваря защото"там не се знае"гласи старата поговорка.И въпреки това този страх ме кара да се чувствам зависима,зависима доживот-докрая на нейния живот.Може би тя ще умре в момент когато ще съм възрастна аз самата вече майка или дори баба.Може би страхът ми че ще реагирам с много лошо е по-голям и по-силен от начина по който наистина бих реагирала.
Някога си мислех че зависимостта ми е средното училище.Завършвам го и вече не съм зависим.Но страхът от нейната смърт ме кара да мисля че никога няма да има край че винаги ще съм зависима.Има хора които смятат че веднъж да забогатеят и ...вече нищо не може да ги направи зависими.Това е една илюзия.Както илюзия е и страхът от собствената смърт която е твое лично състояние-когато си гол и когато си облечен за теб е низабележимо и се чувстваш еднакво добре.Същото е и със смъртта.Твоето състояние след смъртта ти ще бъде факт за оставащите тук но не и за теб.Единственият реален страх е страха от чуждата смърт.И може би Господ затова ми дава този страх -за да разбера илюзорното значение на личното ми присъствие или на социалните ми постигения.
Защо мисля така освен Господ сред нас на земята може да каже само един добър психолог.
май Там наистина ни 4акат милите за нас хора и с радост ни посре6тат.Моля се да е така-един ден да ме посре6тне Там синът ми,който си тръгна от тая земя преди 5 години
.И ДА СМЕ 6ТАСТЛИВИ ТАКА,КАКТО БЯХМЕ НЯКОГА....ПРЕДИ....