Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Мисълта за смъртта определя поведението

Мисълта за смъртта определя поведението

Нина НордНина Норд
Джедай
760495
Мисълта за смъртта определя поведението

Начинът, по който мислите за смъртта, влияе върху това какво е поведението ви. Ако мислите за смъртта си, най-вероятно спадате към хората, които са състрадателни и са склонни да помагат, както и да даряват кръв.

При опити, проведени с доброволци, се изяснили много аспекти на човешките възприятия, свързани с мисълта за смъртта в абстрактен и конкретен смисъл.

Група доброволци били помолени да помислят за смъртта като абстракция, за мислите и чувствата, които според тях ще ги връхлетят в последния момент от живота им.

Друга група доброволци трябвало да помисли какво би се случило със семейството им, ако самите те загинат драматично при пожар.

На различни участници в трите групи били предоставени за четене статии за донорите на кръв – едните прочели, че в момента те са много и няма нужда от кръводаряване, а другите прочели, че има остра липса на кръводарители.

Всеки от доброволците получил бланка за регистрация, с която бързо ставал кръвен донор. Хората, които размишлявали за смъртта в абстрактен смисъл, били мотивирани от историята за липсата на донори и попълвали бланката.

Хората, които мислели за собствената си смърт, попълвали бланката независимо кой текст са прочели. На практика според психолозите смъртта е силна мотивация.

Хората осъзнават, че животът им е кратък и това ги мотивира да го използват максимално и да изпълнят целите, които са важни за тях. Когато хората мислят за смъртта абстрактно, те си страхуват от нея.

Мисълта за собствената смърт помага за изживяването на живота по максимално полезен начин. Мислите за това, че сме смъртни, ни карат да се замислим за ценностите в живота.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.8
53
47
34
21
10
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
живот
живот
16.10.2014 05:14
Не се страхувай, ако наистина обичаш някого знай че той не умира човешката душа не умира. Само тялото се износва и душата го заменя с ново. Тялото е плът и кости, нима човек може да се отъждестви с тях. То е като да имаш лека кола тя не може да потегли докато не влезе шофьора и е запали. Подобно е и с тялото докато душата не се всели в него то е безполезно дъщо както колата без шофьор. Душата не може да умре. Човек идва на земята за да получи някакъв урок така че не тъгуввай а още по-малко не се страхувай. Така както човек се преоблича с ноеи дрехи така и душата преминаваот едно тяло в друго.
2
0
radst
radst
30.12.2013 23:51
Аз съм на 27години и винаги ,ощи от малка живея с някакъв много голям страх но не от моята смърт а от смъртта на майка ми.Може би е нормално когато си дете но при мен продължава.Не си го обяснявам.Вярно е че съм зависима от нея но дали това е причината.Казват че когато много често мислиш за смърт значи си стресиран.И все пак.Не се страхувам от личната ми смърт особено ако е безболезнена по-скоро ме притеснява евентуалната болест преди смъртта.Но ако аз изчезна от земята биха страдали други а не аз самата.Страданието за смъртта принадлежи на оставащите живи.Човек не се страхува от това което се случва а от това което би могло да се случи.-неизвестен автор.
"Да се страхуваш за бъдещето е като да да се опитваш да решиш уравнение с дъвкане на дъвка.Истинските проблеми винаги идват неочаквано."-из филма"Въпрос на време".
И въпреки това в мен се е вселил някакъв страх.Непрекъснато си представям как тя умира и как аз не усрявам да гъ превъзмогна и откачам.Защото аз познавам и такива хора.Една жена получи шизофрения след смъртта на сестра си.
Нищо не се знае може преди смъртта на майка ми да имам десетки други поводи да получа шизофрения и дори да я получа наистина.
А може и да я изпреваря защото"там не се знае"гласи старата поговорка.И въпреки това този страх ме кара да се чувствам зависима,зависима доживот-докрая на нейния живот.Може би тя ще умре в момент когато ще съм възрастна аз самата вече майка или дори баба.Може би страхът ми че ще реагирам с много лошо е по-голям и по-силен от начина по който наистина бих реагирала.
Някога си мислех че зависимостта ми е средното училище.Завършвам го и вече не съм зависим.Но страхът от нейната смърт ме кара да мисля че никога няма да има край че винаги ще съм зависима.Има хора които смятат че веднъж да забогатеят и ...вече нищо не може да ги направи зависими.Това е една илюзия.Както илюзия е и страхът от собствената смърт която е твое лично състояние-когато си гол и когато си облечен за теб е низабележимо и се чувстваш еднакво добре.Същото е и със смъртта.Твоето състояние след смъртта ти ще бъде факт за оставащите тук но не и за теб.Единственият реален страх е страха от чуждата смърт.И може би Господ затова ми дава този страх -за да разбера илюзорното значение на личното ми присъствие или на социалните ми постигения.
Защо мисля така освен Господ сред нас на земята може да каже само един добър психолог.
3
1
елена
елена
19.08.2013 18:06
Не се страхувам от смртта, особено, след като загубих наи-близкия си човек, даже бих се радвала по-скоро да отида при него. Живота така ме е обрулил, че изобщо не ми се живее.
7
1
елена
елена
20.03.2014 15:24
Само едно ще ти кажа.Радвай се на майка си сьс всичка сила докато е до теб и ти си до нея!
1
0
Смъртна
Смъртна
30.05.2013 11:15
Повече ме безспокоят старостта и съпътсващите я болести.
5
0
мама
мама
03.05.2013 08:24
Не е добре да се мисли за смъртта.Живото ти става непълноценен .Страхът те съпътства постоянно.Нервната система се натоварва и по този начин сам си вредиш на здравето.Това са най-лошите мисли,повярвайте ми!!!
1
0
Васил
Васил
08.04.2012 18:29
Грета, много ми се иска да разменя мисли с вас по тази тема, много ме заинтригва, това което казвате и на мен темата ми е интересна, къде мога да ви пиша?
0
0
грета
грета
31.03.2012 12:58
страхувам се от смъртта,но знам 4е има не6то ,което остава-бойественната искра,която БОГ ни вдъхва,за да йивеем никога не умира.И ме е страх не то4но от смъртта,а от прехода към нея,медицинска сестра съм и пред о4ите ми са ставали много такива преходи.Бинаги е едно и съ6то-агонията,а след нея блайенството,което се изписва по лицето на по4иналия ве4е 4овек,4есто и усмивка,сяка6 те прегръ6та лиубим 4овек
май Там наистина ни 4акат милите за нас хора и с радост ни посре6тат.Моля се да е така-един ден да ме посре6тне Там синът ми,който си тръгна от тая земя преди 5 години
.И ДА СМЕ 6ТАСТЛИВИ ТАКА,КАКТО БЯХМЕ НЯКОГА....ПРЕДИ....
5
0