Пир като ритуал при погребение са разкрили учени от Йерусалим, ръководени от професор Леонор Гросман. Те открили малка пещера, наричана Хилазон тактит, която е станала последно пристанище на мъртва жена.
Преди 12 000 години в малка пещера в северен Израел опечалените изяждат последното опечено месо от костенурка и събират дузини черупки. Коленичейки пред изкопан гроб в пещерата, те почитат умрялата възрастна жена, свита вътре, подготвяйки я за нейното духовно пътешествие.
Слагат и черупки от костенурки под главата и бедрата й, и подреждат още черупки около и върху нея. Тогава те оставят много редки и магически неща – крилото на златен орел, таза на леопард и току-що отрязания крак на човек.
Загадъчната жена – член на Натуфианската култура, която процъфтява преди 15 000 години там, където са съвременните Израел , Йордания и Ливан, а също и Сирия – е най-старият шаман на Земята.
Считана за опитна магьосница и лечителка, често на нея са гледали като на връзка с духовния свят, защото е общувала със свъхестествени сили от името на нейното общество, твърди Гросман.
Погребението на шамана е само част от ритуалния живот на Натуфанс – под това име са известни първите хора на планетата, които избягват номадския начин на живот и се заселват по села.
В годините след погребението много хора постоянно изкачват 150-метровия стръмен склон към пещерата, носейки други хора за погребване, както и транспортирайки големи количества храна.
До гробовете живите ядяли месо от аурок - предшественика на добитъка, по време на пиршества, организирани, за да бъдат запомнени мъртвите завинаги.
Нови доказателства от Хилазон Тактит, която се намира в северен Израел, предполагат, че пирът по време на погребение започнал поне преди 12 000 години, към края на Палеолитната ера. Тези събития поставят началото на доста по-големи пиршества в памет на мъртвите.
Във Великобритания например, неолитните фермери колят млади прасета преди 5 100 години до стените на Дърингтън, близо до Стоунхендж, за годишното зимно пиршество. Като част от празненствата, участниците почитат починалите през изминалата година, като им хвърлят прахта в близката река Авон.
Натуфианските открития ни дават ясен поглед върху сенчестото начало на такива пиршества, твърди Офър Бар-Йосиф, археолог от Харвард.
Разположен нависоко над река Хилазон, пещерата Хилазон Тактит е позната само на местните жители. Но в началото на 90-те години Бар-Йосиф забелязва Натуфиански артефакти, пръснати около изсъхналия храсталак до склона под пещерата, и се качва да провери.
Впечатлен от гледката, археологът от Харвард взема със себе си учения от университета в Хебру – Гросман, за да започне разкопките. Отначало Гросман и нейния екип е трябвало да изтъркат горния слой кози изпражнения, пепел и керамични останки, които са се натрупали през близките 1700 години.
Под този слой те намират пет древни ями с кости, отличителни Натуфиански уреди и пърчета въглен, датиращи от преди 12 400-12 000 години.
На дъното на ямата е 45-годишния шаман – погребана с поне 70 черупки от костенурки и части от рядко срещани животни.
Анализът показва, че тази жена е страдала от деформиран таз.Тя е имала асиметрична структура и най-вероятно е куцала, влачейки крака си. Гросман преглежда историческите данни за шамани по целия свят и намира, че в много култури шаманите често имат физически недъг или са претърпяли някакъв вид травма.
Според Брайън Хейдън, археолог в университета Симон Фрейзър в Бърнаби, Канада, е честосрещано хора с проблеми, дали физически или психически да бъдат смятани за хора със свръхспособности.
След като погребват своя духовен лидер преди 12 000 години в Хилазон Тактит, Натуфианците се връщат в пещерата за други погребални ритуали, и в крайна сметка погребват поне 27 мъже, жени и деца в три погребални ями твърдят учените.
Мунро мисли че големите пиршества в Хилазон Тактит играят важна роля освен скърбенето по близките. Живеейки за пръв път в устроени общества, Натуфианските семейства трябва да намерят начин да успокоят страстите, породени от постоянното съжителство.
За разлика от други палеолитни ловци и събирачи, Натуфианците не могат да се разделят и преместят така лесно, когато проблемите идват. Раждаемостта е засилена до такава степен, че те не могат да намерят повече неокупирана територия в тяхния район.
Натуфианците измислят още един начин да се справят със стреса – организирайки огромни партита, с които да отпразнуват важни ритуални събития, твърдят учените. Когато хората чувстват, че са част от една група те са по-склонни да споделят или да направят компромис, който да не доведе до конфликт.
Новите открития предполагат че дълбоките корени на празненствата и запазването на човешките останки за ритуал – открити по-късно по обекти като Гобеки Тепе, Джерико и Стоунхендж, са произлезли векове преди откритието на земеделските общества.
Тези ритуали играят важна роля в преобразуването от Палеотични ловци към земеделския живот твърдят учените.
Коментари