Сексуалните наклонности се наказвали със смърт

Известно е, че според Църквата изневярата и извънбрачните връзки са смятани дълги векове за грях, който може да бъде изкупен единствено със смърт.

Но малко хора са наясно, че години наред Църквата не е забранявала проституцията, като я смятала за неизбежно зло. Католическата църква строго е забранявала показването на сексуалното желание, но според средновековните представи за така наречената куртоазна любов любовта може да се намира някъде между желанието на тялото и влечението на душата.

През Средновековието ревностните християни са се отнасяли към секса не като към удоволствие, а като към досадно задължение. Сексът се разрешавал само с цел продължаване на рода. Сексът преди брака бил равен на самоубийство.

Тайната на изповедта не се спазвала особено и всеки, който признавал, че е съгрешил преди брака, бивал унижаван публично, отлъчван от Църквата или екзекутиран.

Католическата Църква не само че определяла времето за секс, но и определяла и позите, най-благоприятни за зачеване. Всички освен мисионерската се смятали за противоестествени. Позата, в която жената е отгоре или мъжът е зад нея, се осъждали. Аналният и оралният секс били обявени за грях. За него грешницити били отлъчвани от Църквата.

В творението на католическия теолог Петер Дамиан „Книга за Гомор” самозадоволяването и сексът в седнала поза били обявени за смъртен грях и противоестествени деяния. Тома Аквински бил първият, който обявил за такъв грях и лесбийската любов.

Мъже, хванати или дори само обвинени в хомосексуален контакт, през тринадесети век се наказвали с дълги и ужасяващи мъчения, отрязване на половите органи и изгаряне на клада. Ако обвиняемият бил свещеник, го закачали в клетка, за да виждат всички как той бавно умира от глад.

Ако през Средновековието някоя жена изгубвала девствеността си преди брака и дори забременявала, Църквата й давала възможност да изкупи греха си. Това ставало, като младите жени се изпращали в манастир, където оставали до края на живота си.

С цел запазване на брака и предотвратяване на изневери и дълги връзки Църквата не била против проституцията. Напротив, тя била разглеждана като добър начин за запазване на брака. Според известния теолог Тома Аквински забраната на проституцията ще доведе до настъпването на ерата на пълния разврат.

Скъпите проститутки трябвало да носят жълта лента върху дрехите си, за да показват с какво изкарват прехраната си. Уличните проститутки често умирали още на първата или втората вечер, след като са започнали работа, защото често ставали жертва на маниаци.