Наричат оазиса Бахария долината на златните мумиии. Тази слава мястото си извоювало след като археолози се натъкнали на огромна подземна гробница със златни мумии.
Забавен факт е, че помощник на учените се оказало едно магаре, което се спънало, докато препускало, паднало на земята и пробилло с крак малка дупка в песъчливата почва. След тази т. нар. „животинска” намеса на съдбата, учените изследвали района около храма и установили, че отдолу има гробница, която се простира на 4 квадратни километра.
Когато дневната светлина за първи път проникнала в гробницата, вътрешността й сякаш избухнала в пламъци. Вътре имало 29 мумии, наредени прилежно край стената.
Някои от тях били целите покрити със злато. Около 10 000 били мумиите във всички гробове. Районът е разположен в пустинната вътрешна част на Египет и е отдалечен на 320 км от пирамидите и храмовете в Гиза. Постепенно учените разкопали 4 гробници, в които намерили непокътнати 105 тела.
Големият брой на мумиите не било единственото, което удивило учените. Повечето от мумиите на деца били целите покрити с тънък слой злато.
Други носели позлатени гипсови маски, които стигали почти до кръста им. На гърдите те били изрисувани с живописни фигури на египетски божества.
Златните маски се полагали само на най-богатите египтяни - земевладелците, чиновниците и висшите военни, обясняват археолозите. В гробниците имало и мумии в глинени саркофази, изрисувани с човешки лица. Те явно били на занаятчии и може би на високопоставени слуги.
Останалите тела на обикновени работници просто били увити в ленено платно. Интересно е това, че повечето от мумиите държали в ръцете си монети. Според древните вярвания те трябвало да подкупят този, които ще ги прекара с лодка на онзи свят.
Една монета от гроб бил с образа на кралица Клеопатра. Край мумиите учените намерили и непокътнати статуи на скърбящи хора, съдове, пръстени с изображение на скарабей и накити.
Компания на мумиите правели и статуи на бога джудже Бес. Открита е и статуя на Бес в естествена големина от пясъчник, по която на места личи оригиналната й боя.
Близо до гробниците археолозите се натъкнали и на дворец, в който вероятно са се помещавали административните помещения на областта.
Край него са останали и глинените стени на изба, на която оазисът е дължал богатството си. По време на римското владичество между 330 г. Пр. Хр. и 400 г. от н. е. климатът в областта бил по-мек и там отглеждали фурми и грозде.
Коментари