Пражката пролет е време, в което в Чехословакия имало много протести и политическа либерализация. Тези така наречена Пражка пролет е с начална дата 5-ти януари 1968-ма година и трае до 20-ти август същата година, когато Чехословакия е окупирана от СССР, НРБ, ПНР И УНР.
Причина за това нападение е избирането на реформист, на име Александър Дубник, за секретар на тогавашната комунистическа партия на Чехословакия. Това избиране не било одобрено от Русия и затова нахлува в страната и прекратява събитията.
- НРБ също е взела участие в прекратяването на Пражката пролет, като е пратила в Чехословакия два от своите монострелкови полка и един батальон от танкове. България също има учстие, защото е първата държава, която настоява за военна намеса в Чехословакия и последната страна, която официално се извинява за своето участие в прекратяването на Пражката пролет. Това извинение става с решение на тогавашния български парламент през 1990 г. Друго извинение на България към Прага е когато през 1997 г., тогавашният президент Петър Стоянов посещава Прага.
Какво води до Пражката пролет
След приключването на Втората Световна война Чехословакия е под руско влияние, в така нареченият Източен блок. Преди войната да започне, Прага била една от най-развитите индустриално страни в Европа. Социализмът обаче довел след себе си много дълбока икономическа криза. За разлика от други държави в Централна и Източна Европа Комунистическата партия идва на власт в Чехословакия като народно движение. През 1948-ма година в Чехословакия е наложена система на управление от една партия- комунистическата, а тя била под властта на Русия.
Окупация на Чехословакия
В нощта на 20-ти срещу 21-ви август 1968-ма година войски от Източния блок, които включват в себе си войски на 5 страни от Организацията на Варшавския договор, започват настъпление в Чехословакия. Това настъпление и окупация се наричат "Дунав". Официални съветски власти съобщават, че техните войски били извикани от комунистическата партия на Чехословакия, които са търсили в тяхно лице братска помощ срещу контрареволюцията.
При нахлуването в Чехословакия между 5 и 7 000 руски танкове и между 300 и 600 000 войници окупират Чехословакия. България също взима участие в това окупиране, като изпраща бригада от 33 танка Т-34. Тази окупация отнема живота на над 100 души. Александър Дубчек казва на своя народ да не дава отпор, тоест да не се отказва. След като бунтът бил потушен, той бива заловен и е изпратен в Москва, в компанията на още няколко негови съмишленици, а там го принуждават да подпише портокол, който признава инвазията в Чехословакия.
Какви са последиците от тази окупация
Страните от Западния свят осъждат това нахлуване но само на думи. Реалната опасност от ядрена война, докато е траела Студената война, поставя Западните страни в такова положение, че и да искат, не биха могли да оттеглят руските войски. Тогавашният лидер на комунистите в Румъния Николае Чаушеску е бил върл противник на влиянието на Съветския съюз, напълно подкрепя Дубчек, даже държи публична реч в Букурещ в самия ден, който е била извършено нахлуването, като публично осъжда политиката на Русия.
Окупацията на Чехословакия е причина между 70 000 и 300 000 души да емигрират на Запад, а повечето от тези хора били професионалисти с много опит и квалификация. А за Западните страни те са добре дошли.
