Хлябът е дар от Бога и към него трябва да се отнасяме с нужното му уважение. Насъщният не само утолява глада ни, но и е с нас по време на радост и скръб. Своеобразен начин е за общуване между хората и изразява техните надежди и емоции.
Той винаги е заемал централно място на масата на българите и неслучайно има толкова много поверия, обвързани с хляба. Едно от най-разпространените народни схващания е, че не бива да оставяме хляба наобратно, защото така ще предизвикаме нещастие в дома. Но има и много други суеверия за хляба.
Ето какво никога не бива да правите с един хляб, ако не искате да ви сполетят беди!
Който гази хляб, ще е нещастен.
Който яде хляб с мръсни ръце, го грози болест.
Не пускайте трохи хляб под масата – така храните Дявола.
Ако на сватбеното тържество се пропука сватбената питка на младоженците – труден ще е брачният им живот.
Не яжте хляб, докато седите на прага, защото съседите ви ще ви одумват.
Ако питката се обърне наобратно и така се постави на масата, ще завали градушка.
Хляб ако изтървете от ръцете си на земята, ще имате финансови проблеми (ще изпуснете парата).
Никога не чупете произволни залъци от средата на хляба, защото късметът ще избяга от дома.
Който ръси много трохи, докато хапва – ще има голямо семейство и ще му е трудно да го изхрани.
Не тъпчете трохи по земята – така си газите късмета.
Не оставяйте последната хапка хляб на масата недоядена – ще ви отмъкнат щастието под носа или ще ви навлечете неприятели.
Ако все крайшници ядете, все ще трябва да се грижите за другите.
Никога не месете хляб без сол – оставяте дома без късмет и ставате уязвими за злите очи.
Ако забравите да извадите хляба навреме от фурната, ще патите.
Който има трохи в леглото си, ще сънува кошмари.
На една маса винаги трябва да има хляб. Когато софрата се вдига, последен остава пак хлябът. На бедност е, ако той се махне пръв от масата.
Който хвърли трохи в огъня, за да ги изгори, ще страда от немотия.
Хлябът се меси с почит, смирение и благодарност. Не се дава тесто за игра на малчуганите, защото се счита за неуважение.
Коментари