В различните части на България се спазват и различни сватбени обичаи и традиции. Наред с откупването на булката, ритането на менчето и други традиционни за почти всички родни краища обичаи има и такива, при които булката „губи“ обувката си, а младоженецът трябва да я намери или пък ръченица, която кумата играе с печена кокошка в ръце.
За разлика от „едно време“, когато сватбите са се вдигали през есента и през зимата, защото през останалото време хората са били заети със земеделска работа, днес предпочитаното време за сватба е през пролетта и лятото.
Повечето от старите обичаи са позабравени, а новите са силно повлияни от тези, властващи в Америка и Западна Европа. Като хвърлянето на жартиера например.
На сватбите при помаците, които наричаме или българи-мюсюлмани, или българи-мохамедани, се спазват вековни традиции, които не са претърпели никакви промени с течение на времето. Макар в някои от помашките села да се практикуват и по-модерни сватби, има и такива, при които се е запазила традицията браковете да се уговарят и булката да се рисува преди ритуала.
Именно за такъв обичай ще ви разкажем в следните редове, който се среща в редица райони, населявани от помаци, но този, провеждан традиционно с село Рибново, е толкова атрактивен, че е привлякъл вниманието дори на чуждестранната преса.
Сватбеният ритуал, който се спазва в китното планинско село Рибново, намиращо се в Благоевградска област и населявано само от помаци, е известен като Гелина (виж галерията).
В село Рибново възпитанието на момичетата е изключително строго, както и самият сватбен ритуал се провежда спрямо строги правила.
Когато родителите на младите жени преценят, че е време да ги задомят (не по-късно от навършването на 22-рата им година), те ги пращат на площада на селото да се разходят, за да могат младежите да ги огледат добре и да се спрат на своята избраница. Подобни разходки са известни като „движението“ и се практикуват само между 17 и 18.30 часа.
До деня на годежа бъдещите сгодени могат само да си хвърлят тайни погледи, но не и да се доближават един до друг. Когато момъкът е взел решение, че иска да предложи годеж на своята избраница, неговите близки отиват при родителите на избраното момиче с подаръци като бонбони, ракия, пендери и др., а гостите получават в замяна престилки, забрадки и др. подаръци. Годежът се прави само в събота, играят се хора и се определя датата на сватбата.
Докато настъпи дългоочаквания ден, бъдещия жених няма право да ходи на седянки и други сбирки, без да е придружаван от годеницата си, като същевременно може да ѝ гостува само в присъствието на възрастен член от семейството ѝ.
Настъпва денят на сватбата (неделя) и цялото село се събира, за да огледа чеиза, който е изваден на показ. Могат да се видят всякакви вещи, необходими на бъдещото семейство като кърпи, килими, завивки, перални, печки и т.н. Всъщност често вещите се подреждат така, сякаш да представят как би трябвало да изглежда всяка стая на бъдещото семейство. Разнообразието от цветове и материи е огромно и действително впечатляващо.
Характерно за сватбата е и боядисването на лицето на булката в бяло и поставянето върху него на пайети. Косата е покрита от червено було, а сребристи нишки забулват лицето ѝ.
Предполага се, че този обичай съществува поради факта, че често младежите са отсъствали дълго време от селото, за да пасат овцете и не са имали възможност да оглеждат девойките. С премахването на пайетите от лицето на невестата се цели те да бъдат възпитани на нежност към своята съпруга.
Хората и песните са неизменна част от сватбите в Рибново, като най-популярни са хората Молих, ке майчу, измолих, Ръченица по саме и Радо мари Радо, бяла Радо.
Веселието и настроението кипят до късно, когато младоженецът може вече да се усамоти със своята невеста.
Вижте още:
