Едно от най-разпространените суеверия и едно от най-старите е да чукаш на дърво. При това не само в България, но и сред много народи по света. Историята на произхода на подобни суеверия и знаци не е толкова проста, колкото може да изглежда на пръв поглед. Ако почукаме на дърво, в отговор ще чуем древни легенди.
И в древни времена, и днес никой няма да се изненада, ако изведнъж човек в хода на разговор започне да чука по нещо дървено. Значението на този жест е ясно за всички, независимо от континента на пребиваване, статута и степента на образование.
За персите от незапомнени времена чукането на дърво означава да поискате закрилата на добрия бог на огъня Атар. Култът към свещения огън в древната персийска религия заема особено място, той е бил широко разпространен и оцелява сред техните потомци до наши дни. Египтяните са дарили дърветата с магическа сила, изработвайки защитни амулети, които също се носят на снопове от съвременните жители на тази страна. Древните британци са стояли под закрилата на дървесните духове и до ден днешен в Англия често казват: Докоснете дървото! (тоест, казват те, не чукайте, а докоснете дървото). Американците са наследили обичая, но казват: Чукай на дърво!
В славянските племена хората също приписвали специална сила на дърветата и ги третирали като свещени, божествени творения. Специална роля била отредена на дъба - дървото на Перун и Род. Славянските предци се обръщали към дъба за защита, разказали му за своите планове и радости, за да не се хвалят пред хората и да не си навличат гнева на боговете със собствения си дълъг език. Дъбът бил тачен като приятел, спасител и помощник. Култът към това дърво е съществувал не само сред славяните, но и в цяла Европа: хората отдавна са забелязали, че светкавицата удря по-често дъба от другите дървета, което означава, че е отбелязан със специален знак на небето.
Според славянската митология дъбът е и символ на Семейството, Бог-Създател, който оглавява славянския пантеон на боговете и предписва всички правила на живота, всички закони на Вселената. Славянският бог помагал на хората с помощта на своите пратеници, един от които бил впечатляващото дърво. Славяните вярвали, че за да поискате съвет или помощ от Род в трудна ситуация, трябва да почукате на дъб и по този начин да дадете знак на божеството-защитник.
В древни времена дървените трупи също са били овластени с магически сили - жените са ги използвали за лекуване на деца, които не искат да заспят, като подпирали малките им крачета на дърво, а също и мъжете с уморен и болен кръста след ежедневна работа.
Според паганските вярвания, чукането на дърво се използвало за изгонване на дървесните нимфи, които живеели в дърветата и обикновено обърквали плановете на хората. При почукването по дървото те се страхували и бягали надалеч и така не чували плановете, които си споделяли хората.
Има и друга интересна версия, която измества акцента върху чукането. Например нашите предци са чукали на дърво, а не просто са го докосвали, защото се страхували от завистта на злите духове, така че ако човек се похвали с нещо на глас, той трябвало да почука силно на дърво, за да заглуши собствения си глас, за да не го чуят духовите и да му разбият късмета.
Днес чукането на дърво се свързва конкретно със фразата: Да не ме чуе дявола и идва от европейската практика. То символизира не само защита от провал на добрия късмет, но и предпазване от лошия. Дори в по-голяма степен у нас се смята, че когато човек изрече или чуе нещо лошо, чукането на дърво предпазва то да не го застигне.
В същото време суеверието ясно регламентира на кое дърво не трябва да се чука. Например не трябва да се прави това на масата: първо, това вече е мъртво дърво, лишено от силата си поради обработка и покриване, вече затворено за духовния свят и второ, то е символ на божествената ръка, която носи храна на човек. По-простичкото обяснение е, че когато чукаш по масата, защото не искаш нещо да се случи, то така сам ще си го сервираш.
Допуска се обаче да се чука под масата. Някои хора чукат по главата си - своя или на любим човек, но това, разбира се е на шега. Един наистина суеверен човек знае, че е добре да чука на живо дърво или на дъски. Някои особено вярващи в поличби дори носят със себе си парчета обикновено дърво за защита.
