Учени откриха, че тайната на здравината Великата Китайска стена се състои не в нещо друго, а в най-обикновен ориз. В разтвора, който е слепвал каменните блокове на прочутото съоръжение, е влизала оризова каша.
Строителите, които създали Великата стена по време на правителството на династията Мин, са приготвяли разтвора за слепването на каменните блокове само от две съставки – смачкан варен ориз и гасена вар.
Преди 600 години използването на оризова каша е било наистина прогресивна крачка в строителството. На практика тайната на здравината се състои в особеното съчетание на органични и неорганични вещества, които се обединяват в сместа.
Веществото амилопектин, което се намира в ориза, и калциевият карбонад, който се намира в гасената вар, при съединението си образуват вещество, което има висока механична здравина.
Там, където при строежа на стената върху почвата са попадали части от неизползвания разтвор, до ден днешен не расте и една тревичка – заради варта.
Великата Китайска стена е едно от най-големите и майсторски направени строителни съоръжения в света. Тя се простира от Лаодунския залив през Северен Китай до пустинята Гоби.
Разстоянието от единия край до другия е 2450 км, но ако броим и разклоняващите се от стената крепостни укрепления, то дължината й е около 6000 километра.
Горната част на стената се е използвала, за да минават оттам военни части. Едновременно там са могли да минават пет редици пехотинци или кавалеристи.
Строежът на Великата Китайска стена е започнал през седми век преди новата ера. От началото на съществуването на Китай е имало три Велики Китайски стени, които са се издигали в продължение на над 2000 години.
Най-новата стена, която се е запазила до наши дни, е построена от над един милион души. През определено разстояние имало кули, като чрез тях се предавали съобщения с помощта на дим, огън и барабанни удари.
През 1644 г. стената вече не била необходима, тъй като Китай бил завоюван от манчжурците и поради тази причина била изоставена. Тя постепенно започнала да се руши, а местните жители използвали тухлите, за да правят от тях постройки.
През 1962 г. Великата Китайска стена е внесена в списъка на националните паметници на Китай, а през 1987 г. и в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.
