Италианската аристокрация от 14 век обичала да играе игра с карти, наречена тарочи. Те използвали най-старата известна колода, наречена Висконти-Сфорца.
Няколко века по-късно се появява тесте с 22 големи аркани и 52 малки, представляващи четирите елемента – земя, вода, огън и въздух.
През годините се появяват множество различни по вид карти Таро. Под различни по вид имаме предвид начина, по който са изобразявани арканите. Днес често се срещат Таро на Уайт, Таро на Дюрер и карти Таро на Кроули.
В началото на 20 век лейди Харис, студентка на Кроули, предлага нов дизайн на картите Таро, основан на Книгата на Закона. Тя пресъздава различни сцени върху големите и малките аркани.
В тях се усеща влиянието на Рудолф Щайнер и неговата концепция за проективната геометрия. В изрисуването им са използвани различни линии, мрежи, дъги, сводове, ъгли и др., комбинирани по интересен и уникален начин.
Според различни автори уникалността на тези карти се крие в това, че към създаването им е подходено като към произведение на изкуството.
Рисунките са натоварени с различни символи и могат да бъдат открити препратки към кабала, астрологията, алхимията, нумерологията, магията и споменатата по-горе Книга на Закона.
Завършени са през 1943 г. и са публикувани скоро след това в книгата на Кроули Книгата на Тот.
Коментари