Фактът, че Марс е планета, зловещо наподобяваща Земята, вече не е изненадващ. Но колко точно сходна е с нашата родна планета? Някога червената планета имала ли е океани, езера и реки? Имало ли е растителност? И възможно ли е животът да е съществувал в сегашния безплоден и сух чужд свят?
Представете си, че задавате тези въпроси преди 30 години. Астрономите веднага щяха да кажат, че червената планета вероятно никога не е имала течаща вода по повърхността си.
Причината за това е, че по онова време не са разполагали с данните, които имаме днес. Не са разполагали с космически кораб с орел-очни камери, който обикаля орбитата около планетата, като снима повърхността ѝ. Не са разполагали с роботи, изследващи повърхността и търсещи следи от миналия живот.
Вече знаем, че Марс е имала течна вода на повърхността си. Имала е океани, реки и езера. Имала е и атмосфера, която е защитавала планетата от опасното космическо време.
Сега всичко това е изчезнало.
Но доказателствата за „синьото“ минало на червената планета могат да бъдат открити, ако погледнем внимателно.
Нови, наскоро публикувани снимки, направени от спътника Марс Експрес на Европейската космическа агенция (ЕКА), разкриват следи от минали водни потоци на Марс. Новите сателитни изображения показват изсъхнала система от траншеи и долини – признаци на древен воден поток през повърхността на Марс, според ЕКА.
Ние виждаме Марс като студен, сух свят, но много доказателства сочат, че това не винаги е било така, обяснява ЕКА в изявление.
Изследванията през последните години доказват все повече, че някога планетата е имала по-дебела, по-плътна атмосфера, която е била в състояние да запази далеч по-големи количества топлина, и следователно да улесни и поддържа потока от течна вода на повърхността.
Следите от някогашния воден поток на червената планета се открити от сателита Марс Експрес, докато летял точно над южните планини на Марс, разположени на изток от масивния и добре познат кратер, наречен Хюйгенс, и на север от Елада – най-големият действащ басейн върху повърхността на червената планета.
Учените твърдят, че южните планини на Марс са едни от най-старите и силно набраздени части на планетата и са на възраст между 3.5 и 4 млрд. години.
И точно там, в района, изпълнен с белези на древен Марс, ЕКА казват, че са наблюдавани древните водни потоци.
Всъщност, както е обяснено от учените, топографията ни подсказва, че водата тече надолу от север на юг, издълбавайки масивни долини с дължина до 1.2 мили и дълбочина повече от 600 фута. Долините, които са формирани преди милиарди години, са преминали през значителна и тежка ерозия.
