Ледниците, които покриват европейските Алпи, могат да изчезнат до 2100 г., ако глобалното затопляне, причинено от човека, се увеличи значително през следващите няколко десетилетия според новите климатични модели.
Според най-лошите ни прогнози целият лед в Алпите ще изчезне, заяви Хари Зеклори, климатолог от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, пред репортери във вторник (9 април) на годишната среща на Европейския съюз за геоложки науки във Виена.
Дори ако хората успеят да предотвратят по-нататъшното глобално затопляне, ледниците все още ще загубят половината от обема си до 2050 г., установиха Зеклори и неговите колеги. Изследователите симулираха бъдещото развитие на близо 4000 отделни ледника в европейските Алпи с нов компютърен модел. Учените са използвали 2017 като изходна година, като ледниците започват с обем от около 24 кубически мили (100 кубически километра) или еквивалент на 40 милиона олимпийски плувни басейна.
Изследователите разгледали как ледниците ще се променят въз основа на различни сценарии за глобалното затопляне, очертани от Междуправителствения панел по изменението на климата на ООН през 2013 година.
Така те установили, че около 95% от леда би изчезнал при най-песимистичния сценарий за затопляне, който предвижда, че средната глобална температура може да нарасне с до 4.8 градуса по Целзий до 2100 година.
Това би означавало, че просто ще има някои откъслечни ледени петна на голяма височина в Алпите, но всъщност вече няма да има никакви ледници, каза Зеклори по време на пресконференцията.
Дори и при по-междинен сценарий на затопляне 80% от обема на ледниците ще изчезне. Всички ледници, намиращи се под 2500 метра надморска височина, ще се стопят, казва още той.
Според проучването при повишаване на средните температури с 2 градуса по Целзий едва около една трета от днешния обем на ледниците ще остане през 2100 година.
Такова покачване на температурите е почти сигурно, така че ако до 2100 година ни останат поне половината от днешните ледници, можем да прием това за добра новина, казва в заключение Зеклори.
