Ако сънуваш че се отдалечаваш от нещо значи че оставяш на заден план проблем, започваш нещо ново.
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (1)
Изпрати
Този сън не излиза от гавата ми!
Преди години сънувах, че загубих детето си.
В съня ми дъщеря ми, която в действителност е на 25, беше на 3-4 годинки. Бяхме в някакъв чужд град пълен с хора. Толкова пълен, че те вървяха като тълпа един до друг. Държах дъщеря си през цялото време за ръчичка, но по едно време тълпата някък си ни раздели и я завлече в ляво, на разделящата се улица, а мен на дясно. Между тълпата хора изгубих дребното телце от поглед! Колкото и се мъчих да я достигна, толкова повече се отдълечаваше. Виках и виках името ѝ... Тя приплакваше безпомощно мамоооо... Гласчето ѝ, в началото още с надежда, после в паника и пълно със страх, се отдълечаваше и ставаше все по-слабо и ... накрая притихна. През сълзи, продължих още дъъълго време да викам името ѝ. Блъскайки хората на страна, я търсих надявайки се да я намеря свита в някой ъгъл... Но не успях! Плачейки, безпомощна, но още с надежда да я намеря, спрях за малко да се огледам и пак да продължа. В този момент се събудих, хълцах в плач, сълзите ми още течаха... Чувствах се виновна! Виновна, че се събудих! Че не можах да продължа да търся и намеря детето си!
Сетя ли се за този сън, се събира пак буца в гърлото ми и се чувствам все още виновна! Виновна, че не можах да опазя рожбата си!
Преди години сънувах, че загубих детето си.
В съня ми дъщеря ми, която в действителност е на 25, беше на 3-4 годинки. Бяхме в някакъв чужд град пълен с хора. Толкова пълен, че те вървяха като тълпа един до друг. Държах дъщеря си през цялото време за ръчичка, но по едно време тълпата някък си ни раздели и я завлече в ляво, на разделящата се улица, а мен на дясно. Между тълпата хора изгубих дребното телце от поглед! Колкото и се мъчих да я достигна, толкова повече се отдълечаваше. Виках и виках името ѝ... Тя приплакваше безпомощно мамоооо... Гласчето ѝ, в началото още с надежда, после в паника и пълно със страх, се отдълечаваше и ставаше все по-слабо и ... накрая притихна. През сълзи, продължих още дъъълго време да викам името ѝ. Блъскайки хората на страна, я търсих надявайки се да я намеря свита в някой ъгъл... Но не успях! Плачейки, безпомощна, но още с надежда да я намеря, спрях за малко да се огледам и пак да продължа. В този момент се събудих, хълцах в плач, сълзите ми още течаха... Чувствах се виновна! Виновна, че се събудих! Че не можах да продължа да търся и намеря детето си!
Сетя ли се за този сън, се събира пак буца в гърлото ми и се чувствам все още виновна! Виновна, че не можах да опазя рожбата си!
0
0