- 05.09.16 05:51#1Георги
![Георги]()
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Завръщане-част 1Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
– Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само мисълта че нещо може да му се е случило я убиваше.
– Не се притеснявай мамо. Сигурен съм че е добре.
– Тогава защо не се обажда, не е отишъл на работа, никой не го е чувал или виждал от два дни.– изглеждаше наистина съсипана. По красивото и бяло лице се стичаха едри сълзи, които капеха по масата.
Нямах отговор на никой от нейните въпроси. Идея си нямах къде може да е. Той не беше такъв човек, който ще захвърли всичко, който ще зареже семейството си и ще замине на някъде. Вярно е че с мама имаха един-два скандала в последните дни преди да изчезне, но те бяха просто дребни битови проблеми. Всички семейства ги имат. Цупеха се един на друг един два дни и после всичко си беше по старо му. Той беше моят пример за подражание. Е не беше перфектен баща, но се стараеше никога нищо да не ни липсва. И един ден, без никакво предупреждение да изчезне? Не! Познавах си го моя старец, той никога не би ни изоставил, което водеше към по-лошият вариант. Че нещо му се бе случило. Но какво?
Телефона отново иззвъня. Мама подскочи от мястото си и побърза да отговори.
– Да. Да аз съм съпругата му. Национално издирване? Разбира се че имам. Добре. До половин час ще ви ги донеса в управлението. И аз ви благодаря. Дочуване.
Тя се обърна към мен и ме погледна с разтревожените си очи. Започна да избърсва сълзите от бузите си. Гримът и се размаза.
– Как изглеждам?- попита ме тя като разпери ръце настрани и сведе глава за да се поогледа.
– Ужасно мамо. Изглеждаш ужасно.- и как би могло да е друго яче. Нима човек може да изглежда добре след като цял ден е плакал за изчезналия си съпруг?!?
Тя се обърна и огледа лицето си във малкото кухненско огледалце над мивката.
– Прав си скъпи. Ще се пооправя малко и ще ида до управлението. Полицията иска да им занеса актуални снимки на баща ти. Мисля че вече се води официално изчезнал и ще го пуснат за издирване.- Очите й отново се пълнеха със сълзи.
– Мамо! Дръж се! Нищо не му се е случило. Сигурен съм.-не бях.
Опитвах се да се държа колкото се може по- спокойно и зряло, въпреки че не знам колко се получаваше като се има в предвид моята крехка възраст. Едва преди седмица бях навършил седемнадесет. Но въпреки това, не можех да си позволя да се оставям емоциите ми да взимат превес над мен. Все пак в момента аз бях „мъжът“ в къщата. Трябваше да наглеждам мама. Трудно ми бе да преценя колко трезво мисли в момента, изглеждаше толкова изплашена. Виждах как ръцете й треперят докато се опитваше да вкара лицето си в приличен вид.
–Добре, така е по-добре нали скъпи?
Кимнах в знак на потвърждение . Тя се завтича по стълбите нагоре. Там беше тяхната спалня и всичките техни снимки, които си бяха направили през годините се пазеха в шкафчето до голямото им легло. Аз не помръднах от масата, стоях и се взирах в стария телефон закачен на стената. Имах чувството че той всеки момент ще звънне и татко ще се обади, за да ни каже че е добре и скоро ще се прибере. Че си е загубил портфейла или е имало проблем с полета му. Или каквото и да е скапано и глупаво оправдание, в този момент бих приел всичко. Стига той да е добре.
Телефонът не звънна. Чух как мама слиза със засилка по стълбите. В лявата си ръка държеше цяла дузини снимки. Спря се пред мен и започна да се оглежда нервно да не би да е забравила нещо. Не мисля че трябваше да кара в това си състояние.
– Искаш ли да дойда с теб мамо?–запитах я аз ставайки от стола.
– Не миличък ще се справя. Не се притеснявай.– гласът й потрепери. Сама не си вярваше.
– Хайде, аз ще карам. Знаеш че мога.-настоях аз като се пресегнах към ключовете за колата който се показваха измежду пръстите на дясната й рака.
– Не!-отсече тя.–Ще останеш тук, ако някой се обади по телефона с нова информация за баща ти. И никакво напускане на къщата. Много е важно е Дани!
– Добре, но внимавай!
Тя не отговори нищо. Само се навдигна на пръсти и ме целуна по челото. В следващия миг изхвръкна през входната врата и се засили към колата. Чух рева на двигателя, погледнах през прозорчето и наблюдавах как тя излезе на платото без дори да се огледа. Дали не трябваше да настоявам повече да я придружа?
В къщата настана пълна тишина. Беше ми страшно неприятно. Успявах да чуя мислите си, а те не бяха хубави.
–„Вероятно е мъртъв“
–Глупости! Ако беше станал някакъв инцидент с него, полицията веднага щеше да ни съобщи. - Отговорих на глас на съзнанието си.
–„ Отвличане? Убийство?“
–Защо някой би го отвлякъл или убил? В това няма логика. Той не е лош човек, не се занимава с нищо незаконно.
–„От къде си сигурен с какво точно се занимава?“
–Глупости! Пълни глупости! Много добре познавам баща си. Той не е лош човек.- Усетих се че повишавам тон на себе си. Почувствах се глупаво.
Това неведение ме убиваше. Но за съжаление нямаше какво да направя по въпроса освен да чакам нещо да се случи. Взирах се през прозореца към входната алея в очакване на нещо, дори аз не знаех какво точно. На улицата не се мяркаше жива душа, единственото нещо което се движеше бе някакво улично куче, което подпикаваше храстите на съседите отсреща. На вратата се почука. Невъзможно. Не бях видял никой да идва. Нима ми се бе причуло? Отново чух почукване. Отидох до входната врата и погледнах през шпионката, там наистина имаше някого. Мъж облечен в черен костюм. Беше с гръб и не можех да видя лицето му. Отворих бавно вратата. Чак тогава го разпознах. Приличаше на…
– Татко?- измърморих аз недоверчиво. Той се обърна и ме погледна в очите. На лицето му се появи голяма усмивка. Побиха ме тръпки.
– Да?
Това е началото на новата ми историйка. Надявам се да ви допадне, ако е така можете да ме подкрепите като дадете един лайк на моята страничка – https://www.facebook.com/Eddiesstories/.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest