Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Да помогнеш на непознат' + защо обикнах книгите

Да помогнеш на непознат' + защо обикнах книгите

  • 20.12.15 12:50#1lucky.13lucky.13Регистрация: 18.08.15Град: СофияОтговори: 6Да помогнеш на непознат' + защо обикнах книгитеЗдравейте! Пише ви момиче на 12 г. Когато бях съвсем малка, още преди да се науча да чета и пиша, си измислях приказки и песнички с различни герои. Приказките, които ми четеше и разказваше мама преди сън навярно ми носеха известна доза вдъхновение. Когато се научих да чета започна период в, който в крайна сметка си заспивах с книжка в ръце . В 1ви клас срещнах една жена, която отвори очите ми още повече за книгите, явно се досещате, че това беше моята начална учителка. Обикнах литературата още повече и започнах да чета и повече книги. В 1ви клас получих и 1вия си телефон. Нямаше камера, нито интернет, още по-малко пък тъч-скрийн. Накратко - Нокиа с фенерче. Навярно знаете какво правех с това фенерче - завивах се презглава и четях книги с негова помощ, защото имах нещастието мама да ме кара да си лягам в 20:00 .Учението обаче ставаше все по-мъчително. Сивата реалност измени цветния свят на литературата. Започнах да чета все по-малко. Но за мое щастие тази година напреднах и си спечелих време за четене , да не говорим, че след 4 дни съм в коледна ваканция и ще съм още по-свободна .
    Между другото наскоро имахме домашно по литература - съчинение на тема: ,,Да помогнеш на непознат". Ето го и моето писание, макар, че има малко разлики:

    Всеки път щом отивам на английски чувам нежна мелодия - цигуларката отново свири виртуозно на своята цигулка. Хората се приближават и отминават сякаш скучната рутина затваря очите и ушите им за изкуството и те не могат да го достигнат и да се докоснат до него. Ние, минувачите рядко я забелязваме, когато стои там и свири, но винаги забелязваме, когато я няма-чуват се само шумът на колите и лаят на гладните бездомни животни. Обстановката е подтискаща и сякаш безсмислена. Но въпросната жена идва и заизвива с лъка си божествени мелодии. Доближавам се и пускам монета в калъфа на цигулката. Повдигам поглед и виждам в очите на възрастната жена детски пламъчета. И изведнъж ставам истински щастлива.

    Написах своята история по-горе, за да Ви попитам дали някой припознава частица от себе си в него.

    А темата като цяло публикувам за:
    1. Мнение за разказчето - бих била доволна ако получа мнение от хора, които се занимават по-специално с литература, както и от обикновени читатели като мен
    2. С какво да направя писанието ми по-добро
    3. Моля, препоръчайте ми интересна книга, само да не е хорор :wink:

    Благодаря за отделеното внимание и се извинявам за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 14.02.16 02:55#2Gabriela DimitrovaGabriela DimitrovaРегистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Да помогнеш на непознат' + защо обикнах книгитеЗдравей! Трябва да ти призная, че за твоите години пишеш наистина красиво. Мога да усетя чувствата ти докато чета. Късчето е мъничко, но като че ли някой известен писател го е писал. А и си личи, че си начетена.
    Но когато прочетох историята ти, си припомних моята. Като малка винаги съм се опитвала да чета и съм си измисляла съчинения, които за жалост не можех да запечатам на лист хартия, защото все още не можех да пиша.
    Помня моята класна учителка в първи и втори клас. Именно тя видя нещо в мен и ме запозна с поезията, рецитала. Тогава рецитирах на почти всеки празник в продължение на 2 години. В трети клас бях вече в чужбина и милеех за българската реч, за рецитала, за поезията, но нямах избор. Факта, че в първи клас моите родители ме караха да чета книги, като "Алиса в страната на чудесата" и други приказки и на мен не ми харесваха, си е факт. Но в четвърти клас започнах да чета приказки, които едва ме грабваха ( нали знаеш чувството, когато си прочел една книга и тя толкова те е превзела, че искаш да си част от нея- не се случваше с онези приказки). След това заминах в друга държава и тогава ми остана още по-малко време за четене. Но когато бях стъпила на крака, научила горе-долу добре чуждия език, аз открих известната на всички еротична книга и буквално се заразих от нея. Мечтаех да намеря българска книжарница около нас и оттам да взимам книги и да чета. НО лятото бях взела от баба ми поне 25 книги, от които половината вече съм прочела.
    Разбирам и оценявам любовта ти към литературата- точно така се чувствам и аз. Съветвам те да пишеш. Пробвай се. Напиши нещо малко и кратко. Нещо за около 150 страници. Личи си, че си талантлива. А и имаш стимул. Аз също пиша, но ще те посъветвам едно- никога не почвай много разкази или книги наведнъж. Не е с един куршум-да заека. Една книга се различава от друга не само със самия разказ, но и с чувствата в нея. Тя е пълна с чувства и то различни от другите книги. Когато пишеш няколко наведнъж, се оплиташ и не стигаш до никъде.
    Пиши ми, ако имаш въпроси или нужда от съвет. Ще се радвам да помогна.
    Желая ти късмет     ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest