- 03.11.15 08:55#1Gabriela Dimitrova
![Gabriela Dimitrova]()
Регистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35Господин Блейк (глава 2 и 3)Глава 2
Любов от пръв [поглед
Чувствах напрежението. Чувствах, как краката и ръцете ми омекваха. Залитнах назад и дори не се и постарах да не падна. Утърсих се по задник на студеният под, без да го изпускам от очи. "Мамка му, Роуз! Е, сега ще те запомни добре! Като непохватното момиче в часа му, паднало по задник!" Нищо чудно. Другото ми "аз" имаше право. "За Бога, пак се изложих!"
Най-сетне той реагира, като се усмихна едва забележимо и протегна плахо ръка към мен като със всяка секунда усмивката му се разширяваше. Двоумях се дали да приема помощта или да стана сама. "Приеми, за Бога. Иначе със твоята "сръчност" пак ще го гледаш отдолу. ПРИЕМИ!" - крещеше онази вътре в мен. Е, какво пък толкова. Поставих ръката си в неговата. И той се усмихна още по-широко. Почти зловещо, дяволито. А щом докоснах ръката му, сякаш някой бе почукал по корема ми и бе събудил онези пеперуди. А цялото ми тяло трепна.
Той ме повлече нагоре. И чак тогава видях очите му от близо. Те не бяха само кафяви. Долната част зеленееше. "Боже, какви очи!"-казах си аз наум с възхищение. Не спирах да го гледам. Не можех. Лицето му премина от дяволита усмивка на лека, мила усмивка.
-Нарани ли се?-попита той, продължавайки да ме задъхва.
Не можех да кажа нищо. Опитах се, но сякаш си бях глътнала езика. " Оле, този направо ми изпи всичкия мозък!"
Започнах да мърдам устни, опитвайки се да кажа "не". Но късметът ме бе изоставил просто ей така.
Той забеляза, че ми въздейства така и се усмихна още по-широко. Усмивката му беше топла, мила и същевременно ме караше да се стапям пред него. Бавно и мъчително.
Усетих нечии ръзе на раменете ми.
-Господин Блейк, това е моята приятелка Роуз. Беше болна, докато вие поехте задълженията на госпожа Детори.
"О, Господи! Благослови Зоуи!"- казвах си аз наум. Погледнах я благодарно, а тя кимна. След това погледнах отново пред мен. Той също кимна и се обърна към мен. Сега не се усмихваше. Беше сериозен. Усните му бяха разтворени и той си пое въздух. "Боже! Дали и аз му действам така, както той на мен?"-мислех си яз. "Потъвав в тези кафяво-зелени очи!"
След това Зоуи ме дръпна назад, като раздели ръцете ни. Ръката ми бавно се плъзна по неговата и със всяка стъпка назад сърцето ми ме болеше още повече и още повече. Но пак добре, че очният ни контакт с Господин "Превъзходен" не бе прекъснат. Той все още стоеше там, пред вратата, без да мърда от мястото си.
-Господин Блейк, какво ще правим днес?- го попита Робин и сякаш го събуди. Обърна се към Робин и каза нещо. И тогава си възвърнах слуха. Чух останалите звуци освен сърцето си и думите на божествения ми преподавател по компютри. "Знаех си, че този предмет не бе за мен. Знаех си!"-проклинях се аз наум. Но знаех, че вече е твърде късно.
-Роуз.-Зоуи прошепна и ме бутна, за да дойда отново на себе си. Чак тогава видях, че седях.Господина се раздвижи поглеждайки крадешком към мен и седна пред компютъра си. Погледна отново към мен и след това надолу. Затвори очи и пое въздух. "Оле Боже! Аз му влияя!"
Сърцето ми не се кротваше. Той обясняваше нещо и отново поглеждаше крадешком към мен. Правих това, което виждах на прожектора. Треперех.
-Роуз.-ръката на Зоуи покри моята.- Успокой се.
Кимнах и се усмихнах фалшиво. Как можех точно в такъв момент да се успокоя?!
Часът свърши. С все още треперещи ръце взех нещата си и се отправих към вратата. Зоуи говореше с онова момиче Ана, която се промъкна да потърси Господин" Величествено-красив". Дори не бях забелязала кога се бе върнала. Виктор също се бе върнал. "О Боже! Какво ме сполетя?!"
Вървях след Зоуи и Ана. На вратата спрях и се огледах. Затворих очи, защото напрежението бе все още на това място. Освен това имаше и електричество, което ме поваляше на земята. Изпиваше силите ми. Обърнах се и видях него. Той не помръдваше, гледайки към мен. Топли и студени вълни ме обливаха една след друга. И всички нези чувства 3 в 1. Обърнах се, затворих очи и си поех въздух. Направих несигурна стъпка напред и залитнах. Но се съвзех, като престъпих границата на онова напрежение и него вече го нямаше. Останаха електричеството и вълните. Вървях смело напред без да се обръщам назад.
Глава 3
Летене във въздуха
Не бях болна от настинка. Така казах на всички освен на Зоуи, защото не исках всеки да знае какво ми има. Отстраниха апандисита ми и затова ме нямаше толкова дълго. Затова след срещата ми с онзи Господин обмислях да се престоря на болна пред нашите за да отсъствам и пропусна следващият четвъртък, когато ще си видя с него. Но той дори не беше там. Уж бе болен. Чаках го да дойде отново. И следващата седмица той дойде.
-Здравейте Господине!-извика Виктор и всички стихнаха, а аз се стреснах.
Господин "Зомби"(защото изпиваше мозъците на всички момичета) се усмихна фалшиво и студено. Продължи към компютъра си без да поглежда към мен." Какво му става пък сега?!"
-Мислиш ли, че не забелязвам какво се случва?-Зоуи прекъсна любуването ми на Господин Не-те-гледам-не-ме-гледай-и-ти.
-Какво се случва?-пробвах едно от остроумните ми начини да отпратя любопитника.
-Знам какво правиш и се учудвам, че не си се отказала. Роуз, познавам те от 4 години и знам какво целиш с този въпрос.-погледнах към него и видях, че ме погледна крадешком, говорейки с Виктор.
-Добре, съжалявам. Но ти си прекалено любопитна от миналата седмица насам.-казах откровенно аз.
-Защо просто не си признаеш, че мислиш за него. Виждам, как го гледаш. И от предната седмица насам все си замислена. Вашите не казаха ли нещо?
-Мърморят, че не споделям нищо.
-Защо не го кажеш поне на майка си. Тя е печена.
-И как да се изкажа пред нея най-точно? Като:"Мамо, имаме заместител на учителката по компютри, който ме привлича силно.
-Значи той те привлича,а?-каза тя и ме погледна дяволито с присвити очи и крива усмивка. Червеникавата й коса беше толкова красива!
-Малко.
-Кого си мислиш, че лъжеш, Роуз?-каза тя малко ядосано.-Не и мен.
-Впрочем, как върви с Джо?-пробвах да сменя темата.
-Наясно съм с това, което правиш, но се смилям над теб-каза тя хилейки се.-Отидохме вчера на кино. Но нищо не се получи. Не мисля, че го харесвам толкова.
-И какво ще правиш сега?
-Ами...все още намирам Майк за симпатичен. Но няма да се натрапвам. -каза тя.-Оставям се на течението.
Такава си беше тя. За нея бързото беше най-добро. Толкова бързо, че нямаш време да се обвържеш прекалено много и раздялата да те нарани. Зоуи не искаше само целувки и прегръдки. Тя спеше със своите гаджета. И късаше със тях, когато усещаше нещата да стават по-сериозни. Помня онова момче Антъни, което беше особено емоционално. Имаше моя номер и постоянно ми звънеше, защото тя не отговаряше. Първия път вдигнах и той ме помоли да говоря с нея. Аз му обясних как стоят нещата, но той настояваше. Казах на Зоуи и тя ме помоли да не му отговарям. Така и направих. Беше много несправедливо към него, но тя искаше да се опази от онези мъчения, които следват след раздялата на всяка сериозна връзка. В девети клас преживя първата си истинска любов, но момчето я заряза, след като спаха заедно. Беше й рано, но тя го направи, защото това бе единствения начин да го задържи до себе си колкото може по-дълго.
Часът свърши и всички се отправиха навън. Аз вървях след Зоуи, Ана и още едно момиче-Ема.
-Роуз,-хкм така де, Госпожице Роуз-и топлите и студените вълни се сляха с електричеството от неговото присъствие и напрежението от мястото, където стоях. Мястото, на което го видях за първи път.
Обърнах се и го погледнах смело. Сърцето ми сатуптя и дъхът ми спря. Спрях да дишам.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest