- 11.07.15 04:13#1Георги
![Георги]()
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни – Демони от миналотоНа паркинга имаше само две коли, един стар Ситроен с лющеща се бяла боя и един черен джип БМВ. Не ми отне дълго за да разбера коя кола е на докторчето. Качих се в голямата машина и настъпих газта. Подозирах че То щеше да напусне тялото на лекаря и ще тръгне след мен, за това карах колкото се може по-бързо. За разлика от моята бракма, този звяр летеше по пътя, имах чувството че дори не допира асфалта. Намалих на изхода на градчето за да огледам табелите. Един от пътните знаци гласеше.
„Село Бряст- 27 километра.“
Нямаше да отнеме много време да се добера до къщата. Но дали имах шанс да стигна преди него? Дали изобщо знаеше на къде съм се запътил? Имаше ли представа какво мисля да направя? Надявах се да не се бе досетило. Натиснах педала до край и отпраших по посоката която сочеше табелата. По пътя нямаше движение, затова карах на дълги. Чувствах се доста могъщ в големия джип, сякаш нищо не можеше да ме спре. Сгреших! Забелязах нещо с периферията на окото си, взора ми се отклони в страни за част от секундата. Стори ми се че някакво животно тича след колата. Връщайки погледа си на платното видях човешки силует да стой на средата на асфалта. Моментално набих спирачки, но бе прекалено късно. Тялото му се вряза в предната броня на джипа и при спирането ми се претърколи напред. Фаровете осветяваха неподвижното тяло, беше дете. Скочих от колата и изтичах до хлапето.
–Боже мой! Добре ли си?!?-коленичих до него и извърнах лицето му към светлината.
Цялото му тяло бе охлузено от търкалянето по асфалта, краката му строшени, а едната му ръка се бе завъртяла на 180 градуса. Русолявата му коса бе оцветена в червено от кръвта която извираше от голяма рана на черепа му.
–По дяволите! Мъртво е…
Главата му потрепна, клепачите му се отвориха. Впери черните си очи в мен, а на кървавото му обезобразено лице грейна гигантска усмивка.
–Спипах те копеленце!- Устата му се отвори и зъбите на хлапака се впиха в лявата ми ръка пробивайки кожата ми. Усетих как стигат чак до костта на китката ми. Паднах по гръб и се затътрих назад, удряйки го с юмруци в главата, захапката му се отпусна и успях да освободя ръката си. Изправих се светкавично и се върнах в автомобила. Няколко секунди седях зад волана и го наблюдавах как влачи осакатеното си тяло към джипа в опит да се добере до мен. Горкото дете, надявах се да не усеща нищо след като тялото му е било „превзето“. Нямах време за това, трябваше да го спра преди да нарани още невинни хора. Настъпих педала на газта насочвайки се срещу Него.
– Връщай се в ада чудовище- изкрещях с цяло гърло докато БМВ- то приближаваше тялото на детето. Чух детски писък. Не спрях. Усетих само леко поклащане, все едно бях минал през легнал полицай. Вперих поглед напред и продължих.
Първото, което ми направи впечатление, когато наближих селцето беше че навсякъде цареше тъмнина, уличното осветление не работеше и всички къщи бяха забулени в мрак. Ръката ми кървеше, но това не ми правеше впечатление. Мислите ми бяха насочени към Ели, искаше ми се да я намеря и да се уверя че е невредима. Знаех че То лъже. И все пак…
Първо трябваше да приключа с Него. Но как по точно?! Как щях да затворя портала? Може би, ако изтрия знаците от стената портала ще се затвори. Или да запаля къщата?. Оставаха ми още няколко пресечки до съборетината, и трябваше бързо да реша какво да сторя когато пристигна. Спрях колата близо до входната врата и започнах да ровя из жабката. За мой късмет доктора бе пушач, открих кутия с цигари и запалка, освен тях грабнах и няколко пациентски листове и ги сложих под мишница. Скочих от джипа и нахлух в къщата(вратата си бе все така отворена както я бях оставил). Бе непрогледен мрак, напипах ключа на лампата. Не проработи. Запалих един от листовете и започнах да се озъртам, бях го изпреварил. Затичах се по стълбите на мазето и отворих вратата с рамо. Започнах да паля още листове и да ги разхвърлям по земята. Вехториите по пода веднага пламнаха и огъня започна да обхваща дървените рафтове на които се мъдреха няколко буркани. Пламъците се разрастваха бързо, но не знаех дали това ще бъде достатъчно. Качих се отново горе, запалих пердетата в спалнята, както и остатъците от чаршафите, само след секунди всичко бе обгърнато в пламъци и черен дим. Паникьосах се и се завтекох навън, спрях се пред стълбите на мазето и погледнах надолу. Огъня бе обхванал всичко. Аз победих! Къщата ще се срути и портала ще се затвори.
–Успях!–на лицето ми грейна усмивка.
–Да! Успя! Успя да ме убиеш синко!
Този глас. Не може да бъде!
–Татко?!?–обърнах се бавно и го видях да стой зад мен, наистина беше той. В същите дрехи както в деня на инцидента.
–Как можа? Ти ме остави да умра! Можеше да ме спасиш, но ти не го направи. Просто ме гледаше как се давя. Остави собствения си баща да умре!– тона му бе сериозен и дълбок, ръцете му кръстосани на гърдите.
–Аз…аз, нямаше какво да направя, съжалявам татко!-очите ми се напълниха със сълзи-Вината не беше моя. Извинявай!
Ръцете му се отпуснаха, а лицето му придоби по-меко изражение.
–Всичко ще ти бъде простено синко, ела насам. Прегърни твоето старче.-направих крачка напред и се озовах в ръцете му, затворих очи и напълно забравих за горящата сграда в която се намирах. Усетих дъха му в ухото си – ИДВАШ С МЕН МАЛКО КОПЕЛЕНЦЕ!
Отворих очи и се пробудих от бляна си. Вперих очи към лицето му. Беше ТО, в истинската си форма. Голямата му паст се разтвори разкривайки многобройните му остри като бръснач зъби. Отново ме бе измамило, бях се хванал в капана му и вече нямаше къде да избягам.
–Пусни ме чудовище!-започнах да се боря и мятам всячески за да се измъкна от хватката му. Не бях в състояние да му се опълча. Болката в лявата ми ръка бе кошмарна, дробовете ми се пълнеха с пушек и ми бе трудно дори да дишам.
Температурата се покачваше, а погледа ми се премрежваше от гъстия дим, който изпълваше помещението. То ме сграбчи за ръката и почти без усилие завъртя китката ми на обратно. Изкрещях от болка и се приведох пред него.
–Нали вече ти казах, че не можеш да ми избягаш!– изкрещя в лицето ми опръсквайки ме със слюнка.–Мой си малко лайно! Мой!– крясъците му се промениха в истеричен смях.
Коленете ми омекнаха, и се строполих на пода. Трябваше да направя нещо, трябваше да избягам. Чувах го как се продължава да се кикоти докато ме наблюдаваше как се гърча на земята. Смехът му секна. Потърках очите си и погледнах към Него. Беше се обърнал настрани, а усмивката бе изчезнала от лицето му. В първия момент не разбрах какво бе привлякло вниманието му, успях да чуя само ръмженето. Обърнах рязко глава в страни и го видях. Беше… Страйк. Отново разтърках очи, не бе възможно, наистина бе той, изглеждаше толкова млад, толкова Разгневен. Стоеше леко приклекнал, с поглед втренчен в чудовището ръмженето му стана по-силно. От устата му започна да капе бяла пяна. Зъбите му проблясваха от светлините на пламъците. Козината му бе цялата настръхнала. Познавах тази стойка, щеше да го нападне. Единственото което чакаше бе моят знак. Погледите ни се срещнаха, момента настъпи.
–Страааайк!!! Давааай!- той се оттласна от задните си крака и със силен рев се нахвърли върху създанието. Зъбите му се впиха в гърлото му и двамата се претърколиха надолу по стълбите към мазето. Телата им бяха погълнати от пламъците. Не можех да помръдна, взирах се в огъня и чаках нещо да се случи. Една от гредите на къщата падна, а заедно с нея и част от покрива. Надигнах се от пода и продължих да гледам надолу, То се показа измежду бушуващите пламъци с протегнати към мен ръце.
–Няма да ми се измъкнеш малкия. Идваш с мен в Пъкала!
В същия миг Страйк се появи зад него, козината му гореше. Можех да прочета болката в очите му, той повали чудовището на земята и го завлече отново в огнения ад. Чувах писъците му и рева на кучето ми. Завлякох се навън и се проснах на тревата в двора. Покрива на къщата се срина и разби две от стените погребвайки всичко. Главата ми натежа, а клепачите ми започнаха да се затварят. Последното което видях бе лицето на Ели, която стоеше над мен и ми се усмихваше. Изглеждаше толкова красива, толкова... Истинска!
Завърших го!(party). Дано ви хареса! Както винаги се извинявам за всички правописни грешки.
Пишете коментари и критики!!!
Поздрави Еди!ОтговорОтговор с цитат - 14.07.15 12:25#2Бай_Кольо
Регистрация: 13.07.15Град: Велико ТърновоОтговори: 30от: Кошмарни дни – Демони от миналотоИстория?!? Ти сериозно ли бе? Не намери ли какво друго да вършиш, а само тъпотий мислиш! Бас ловя, че аз, скъсания по литература бих написал нешо милиони пъти по-добро! :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: 
:n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n: :n:ОтговорОтговор с цитат - 14.07.15 04:36#3Георги
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14от: Кошмарни дни – Демони от миналотоСъжалявам че разказа ми не ти е харесал. 
Ще се постарая повече следващия път! С удоволствие бих прочел някое твое произведение. 
Искам да помоля всички за повече градивна критика(по-точно кое не ви допада).
Поздрави Еди!ОтговорОтговор с цитат - 28.07.15 04:44#4БлаговестРегистрация: 28.07.15Град: -Отговори: 5от: Кошмарни дни – Демони от миналотоКато цяло историята беше много хубава, но краят не беше на ниво. Първо, от къде се появи кучето. Второ, свърши много рязко - не се разбра какво стана с героите. Жива ли е Ели или е било халюцинация преди да загуби съзнание, всички ли са мъртви в селото и в болницата? Може да не си доволен от моята критика, но това е моето мнение. Продължавай да пишеш, справяш се страхотно. :y:ОтговорОтговор с цитат
- 29.07.15 09:51#5ГеоргиРегистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14от: Кошмарни дни – Демони от миналотоСтрахотна критика!!! Много вярна! Истината за Ели всъщност я оставям на читателя да прецени дали е жива или не. И искам да кажа че това не е финалния вариант. Редактирах я накрая, но не можах да я оправя в сайта
Благодаря за отговора! Поздрави Еди.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest