- 26.05.15 02:58#1Георги
![Георги]()
НовакРегистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни – Изкривена реалностНе можех да изляза невъоръжен от стаята, Бог знае какво ме очакваше отвън. Трябваше ми нещо с което да се защитя. Огледах се и започнах да се чудя. Какво в болнична стая би могло да се използва като оръжие срещу демони и други създания дошли от ада за да те убият? Сграбчих страничната облегалка на леглото и започнах да я дърпам, дори не помръдна. Прониза ме ужасна болка идваща от дланта и стигаща чак до лакътя на лявата ми ръка. Нямаше смисъл. Седнах на леглото чакайки болката да намалее. Колкото и да се опитвах да не гледам към съседното легло, очите ми винаги се спираха там. Е не точно на самото легло, по скоро на кръвта. Усещах миризмата й, усещах я по пръстите си. Спомена за дъртата съседка ме връхлетя, То я бе обезобразило и оставило да умре в агония затънала в собствената си кръв. А аз, аз не можех да направя нищо за да я спася. То имаше силата да прави каквото си поиска, не само силата, имаше и желание да го направи. Не можеш да му се противопоставя, единствената причина да съм жив е че му доставяше перверзно удоволствие да си играе с мен. Бях неговата малка играчка с която да се забавлява, а когато му омръзнех ли? Предполагам че ще ме убие. Или по-лошо ще ме кълца малко по малко за да се наслаждава на болката ми. После ще остане до последно за да слуша как му се моля за милост. Побиха ме тръпки. Стиснах зъби и се изправих от леглото.
–Това не е краят! Това не е моят край.-процедих през зъби в опит да се окуража.
Закрачих из стаята чудейки се какво да правя, неволно стъпих в шибаната кръв, но това не ми направи особено впечатление, защото в този миг го зърнах. Пожарогасителят! Бе поставен в ъгъла до кървавото легло. Откачих го от щипките за които бе закачен за стената и го вдигнах. Не тежеше много и можех да го нося с една ръка. След няколко крачки вече бях отново до вратата, този път въоръжен и готов за Него.
В коридора нямаше никого, болницата бе тиха както винаги. Почувствах облекчение, за миг бях решил че ще намеря стотици трупове разхвърляни навсякъде и водопад от кръв да се стича по стъпалата. Отдъхнах си и тръгнах с бавни стъпки към стълбите. В момента когато пръстите ми докоснаха първото стъпало го чух.
–Г-н Кацаров, още не сте в състояние да напуснете болницата ни.-гласът бе на доктора и идваше от говорителите окачени по стените.- Ще ви помоля да дойдете в кабинета ми, трябва да ви кажа нещо важно. Етаж трети в дъното.
Звучеше точно като доктора, но знаех че не е той. Изчадието бе превзело тялото му и се ебаваше с мен. И през ум не ми мина да го послушам. Стрелнах се по стъпалата, с едната ръка държах пожарогасителя а с другата внимателно се подпирах на перилата. Стигнах до третия етаж и надникнах в коридора, не се виждаше жива душа, а вратата на стаята в дъното бе затворена. ”Ненормално копеле, да не си мисли че ще отида при него?!” Завъртях се рязко тръгвайки отново по стълбите на „свободата“, когато усетих някаква ръка да ме сграбчва за рамото. Краката ми се вдървиха. Не можех да помръдна.
–Г-н Кацаров!-отсече гласът зад гърба ми.- Отивате ли някъде?! Нали ви казах че трябва да поговорим.
Не се обърнах. Не исках да се обръщам, знаех кой(или по скоро какво стой зад мен).
–Имам лоши новини за вас.-подхвана отново той със спокоен глас- имате мозъчен тумор. Точно той е виновен за халюцинациите. Извинявам се че се наложи да ви завържем, но бяхте много агресивен, дори нападнахте пациента с който споделяхте една стая. Имате нужда от незабавна операция.
Тялото ми се бе сковало, просто стоях неподвижен и го слушах. Нима това бе истина? Нима е нямало никакво създание което ме преследва? И всичко е било просто една халюцинация причинена от шибан тумор? Нападнал съм човек? Полудял ли съм?! Очите ми се напълниха със сълзи, който всеки момент щяха да се разтекат по изкривеното ми от пред плачевна гримаса лице. Това не можеше да се случва, не и на мен. Не исках да го повярвам. Времето сякаш бе спряло, опитвах се да си припомня всичко което ми се бе случило. Когато намерих Страйк мъртъв, къщата бе заключена, единствения човек вътре бях Аз. Нима съм прерязал гръкляна на собственото си куче, а след това съм убил съседката?! „НЕ!НЕ!НЕ!“ Съзнанието ми кресна , събуждайки ме от транса в който бях потънал. “То лъже и ти го знаеш, не го оставяй да ти влезе под кожата“. Точно така. Да. Чудовището е виновно за всичко което се случваше, а не аз.
-Лъжеш! Копеле! Не съм луд!- отблъснах ръката му от рамото си и се обърнах. Изглеждаше точно като доктора, но не беше той. Виждах го в очите му, тези големи черни очи които надникваха в душата ми и виждаха всичките ми страхове.
–Лъжец!-изкрещях в лицето му. Крайчето на устните му потрепна. Не се замислих, заметнах с пожарогасителя и го ударих в кракът. Той се сгромоляса на земята, веднъж паднал ми беше лесно да го налагам. Не трябваше да го оставям да продължава да дрънка небивалици и да си играе с разума ми. Вдигнах пожарогасителя с две ръце и с все сила го запратих в посока към главата му. Пръски кръв се разхвърчаха навсякъде.“ Отново! По-силно!“ Нанесох още няколко удара, който попаднаха в лицето на „доктора“. Виждах как костите на лицето му се премазват под тежестта на червеното ми оръжие. И отново тя, скапаната болка, ръката ми изтръпна и пожарогасителят ми се изплъзна и се търкулна по стълбите. Погледнах го отново, вече нямаше и следа от лице, вместо това бе просто една каша от костици, примесени с кръв и плът. „Мъртъв ли е?“.
–Надявам се!-отговорих си неволно на глас.
Главата му се размърда. Устните му(или поне това което бе останало от тях) се разтегнаха в грозно подобие на усмивка. Плътта му висеше от челюстта, която бе изпълнена с кръв. Чух я как прищраква и увисва надолу.
-Добре ме подреди момче.-беше То, (тръпки ме побиваха от гадното му гласче).- Но това далеч не е краят, не съм приключил с теб малко копеленце. Не можеш да ми избягаш, където и да отидеш аз ще те намеря, малко лайно. Нали не си си помислил че можеш да ме спреш?-тона му се промени, в крясък - Никой не може да ме спре, никой!- Глупавата ти баба ми отвори портала и сега мога да правя каквото си поискам на вашата земя, мога да…
Порталът?! Мазето! Как не се бях досетил по-рано, шибаната стена с надписи в старото мазе. Това трябва да е портала за който То говореше. Трябва да се върна там и да го затворя, ще срина цялата къща до основи. Нямах време за губене, трябваше да тръгна.
Отново ли бягаш малко нищожество?!-изсъска чудовището зад мен.- Няма ли да останеш да ти разкажа какво направих на скъпоценната ти приятелка след като ти избяга от селото? Как й беше името? Ели?
Усетих как ми притъмнява пред очите, челюстта ми се стисна като менгеме. Очите ми отново се навлажниха, но този път от гняв.
–Спипах малката курва в магазинчето й на центъра и…
–Лъжи! Продължаваш с долните си лъжи.- изкрещях аз забивайки крака си в обезобразената му мутра, и притискайки главата му на земята.–Писна ми от Теб и от бръщолевениците ти!- стараех се да не звуча изплашен, не исках да знае че умирах от страх в този момент. Наведох се и претърсих джобовете на сакото му, освен портфейла на доктора открих и ключовете за колата му. Това бе моят шанс за бързо достигане на селото на баба. Стиснах ги в юмрука си и се затичах по стълбите, на два пъти се обърнах за да видя дали ще се изправи, То не помръдна.
Както обикновено се извинявам за правописните грешки! Надявам се да ви хареса. Очаквам вашите коментари и критики.
Поздрави Еди!ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest