- 07.01.15 05:39#1Георги
![Георги]()
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни - ден 4Отворих очи и погледнах към прозореца. Светлината се прецеждаше през завесите и достигаше до чувствителните ми очи. Беше прекрасно, тишината и спокойствието които царяха ме караха да се чувствам приятно, дори уютно. Всичките глупости с мазето ми се струваха като глупав сън, сън който не си заслужаваше дори да се помни. Надигнах се от леглото и отворих завесите, вече бе минало обяд. Огледах се в стаята, Страйк го нямаше, погледнах под леглото , нищо. Започнах да си въртя глава уплашено. Не вярвах на очите си, вратата беше леко открехната. А аз не бях излизал от стаята.
–Страйк къде си момче?-викът ми разцепи тишината. Излязох от стаята и продължих да крещя.
–Страаааайк- Как изобщо е успял да излезе от стаята? Нямаше го в салончето, нито в кухнята. Погледнах към мазето, вратата беше широко отворена. Слязох бавно по стълбите и пуснах лампата, видях го да лежи на земята.
–Как излезе от стаята момче?- приближих се до него и сложих ръка на гърба му.
–Страйк?!- Вече беше изстинал. Явно му бе дошло времето. Надигнах леко тялото му за да го преместя горе и видях кръвта, която вече изсъхваше по пода. Надигнах главата му и забелязах раната. Гърлото му бе прерязано. Това не можеше да се случва…
–По дяволите Страйк!- не успях да сдържа сълзите си, прегърнах го милвайки по главата. Постоях така малко време докато се успокоя. Знаех че този ден ще дойде, но не очаквах че ще бъде по такъв начин. Не можех да си обясня какво се е случило. Нямаше как някой да се е промъкнал в къщата, бях заключил навсякъде. Дори спалнята беше залостена от вътрешната страна…
Изведнъж всичко което мислех за глупост стана реално. Всичките щуротии -магиите, заклинанията вещерството всички тези неща ми се сториха по-истински дори и от самия мен. Не чувствах страх, а омраза, яд. Бях ядосан на себе си, ако бях повярвал на Ели това нямаше да се случи. Страйк щеше да е все още жив. Но вече беше твърде късно, нямаше как да поправя грешката си. Вдигнах Страйк и го изкарах навън, оставих го на поляната докато намеря подходящ инструмент за да изкопая дупка. В шибаната барака имаше всички видове инструменти, които можеха да потрябват на човек за работата в градината. Явно баба освен вещица е била добра и в селската работа. Вдигнах копача и го стоварих на земята с все сила, и отново и отново. Копаех като полудял опитвайки да си излея яда. Изгребвах пръста на бързо с лопатата и отново започвах да удрям с копача. Земята беше твърда и не успях да направя особено голям ров. Целия бях потен, ризата ми беше подгизнала. Захвърлих лопатата настрани и седнах на земята до Страйк. Не можех да го гледам така, исках по- бързо да приключа с това. Поставих трупа му в дупката и се спрях. Настина исках да приключа с това, но сърцето ми се късаше при мисълта че това е последния път в който го виждам. Сякаш винаги е бил с мен, а сега оставах съвсем сам.
Постоях малко на гроба и си поплаках. Не само за Страйк, наревах се и за загубата на баща ми. След като се взех в ръце зарових дупката и влязох вътре за да се преоблека. Облякох си чисти дънки и риза и излязох набързо. Заключих къщата и се запътих към центъра, исках да говоря с Ели. Трябваше да и кажа какво се бе случило и да я помоля да ми разкаже повече за това какво са приказвали хората за баба ми. Исках да знам всичко. НЕ, трябваше да знам всичко.
Влязох в магазина и я видях, беше седнала и четеше някакъв вестник. Изглеждаше толкова красива, със замислено лице. Дори не ме забеляза.
–Здрасти Ели. Как си?- попитах от любезност.
–Здрасти Павеле. Какво става? Изглеждаш ужасно! Станало ли е нещо?- изражението и посърна.
–Страйк. Мъртъв е!
–Какво? Как така? Не може да бъде.-погледна ме в очите.
–Намерих го в мазето, гърлото му беше прерязано!-казах аз леко отнесено, не желаейки да си припомням гледката .
–Кой би сторил такова нещо? Грабеж ли е било? Как са влезли в къщата? Ти добре ли си? Въпросите се изстрелваха от устата и с такава бързина че нямах време да отговоря на никои от тях.
–Ели!- отсякох аз.-Моля те, спри. Добре съм, спокойно. Никои не е влизал в къщата, бях се барикадирал в спалнята със Страйк. Когато се събудих вратата беше отворена и Страйк го нямаше.
–Не те разбирам. Какво става?- в този момент сякаш и просветна, видях как ръцете и се разтрепериха. Отстъпи назад и седна.
Разказах й всичко. Абсолютно всичко, което ми се бе случило в къщата. Казах й за водата в мазето, за стената с надписите, за кошмарите и създанието което бях видял в мрака. Очите Й се бяха разширили от страх.
–Ели! Трябва да ми разкажеш всичко, моля те! Трябва да знам какво е правила баба ми.- клекнах пред нея и я хванах за ръцете.
–Тези неща, знаех си че там има нещо. Дълбоко в себе си го знаех. В мазето баба ти се опитвала да се свърже с мъртвия си син. Казваха че правила заклинания за викане на мъртъвци. Искала да го върне, не можела да живее без него.- говореше тихо. Гледаше в ръцете ни, които бяха вплетени едни в други.
–Кой разказваше тези неща?-тонът ми беше твърд, усетих как стисна ръцете си и надигна глава за да ме погледне в очите.
–Баба Иванка. Не знам дали я познаваш, тя живее в съседната къща до баба ти.-звучеше така сякаш ще се разплаче.
–Иванка?- дъртата червенокоса бабичка. Значи с нея трябва да говоря.–Да, познавам я. Мисля да ида да си поприказвам с нея. Сигурен съм че тя ще знае какво по дяволите става в къщата. Благодаря ти Ели.- насилих устата си и се усмихнах.
–Внимавай с нея. Тя е доста странна жена.
–Само ще я помоля да ми разкаже каквото знае, спокойно.- продължих да се усмихвам.
Излязох от магазинчето и се запътих към къщата на баба Иванка. Бях убеден че тя ще знае всичко.
С приближаването на къщата я видях да излиза от дома си. В момента когато ме зърна ми обърна гръб и се опита да се прибере отново.
–Бабо Иванке! Трябва да поговорим!-Извиках зад нея, но тя вече затваряше входната врата. Влязох в двора й започнах да хлопам по портата, после и по прозореца. Опитах се да надникна вътре, но пердетата бяха все така затворени.
–Бабо Иванке излизай! Трябва да те питам някои неща.– виках и чуках по джама.–Ще го разбия и ще вляза.- дори и през ум не ми бе минало да чупя прозореца на жената, но се надявах това да я стресне и да ми отвори.
–Идвам, стига си тропал, стига!- вратата се открехна малко. Лицето и се показа на тесния процеп.-какво искаш момче? Защо удряш така? С дядото се опитваме да си почиваме.- нареждаше тя с леко изплашен глас.
–Какво знаеш за баба ми? Какви ги е вършила? Знам за мазето и за нещата с които се е занимавала. Разкажи ми всичко.-натиснах вратата с ръка и се наведох заплашително напред.
–Ха-ха-ха- дъртата ми се изсмя в лицето, смеха й беше сух и нервен, прозвуча като смях на уплашено хлапе.-Нищо не знаеш малкия и по-добре. Просто се разкарай от тук, махай се от селото и забрави за къщата и за баба си.
–Това няма да стане. Днес намерих кучето си с прерязано гърло в мазето и нямам намерени да мърдам от тук преди да ми разкажеш всичко.-озъбих и се насреща аз и все така напирах портата с ръка. Дъртата започваше да ми лази по нервите, затова се опитвах да я изплаша и да я притисна, било то и физически.
–Помияра ти е мъртъв? Значи То се е върнало! Не трябваше да отваряш мазето момче!- лицето й пребледня а очите й се оцъклиха и започнаха да се въртят оглеждайки наоколо.– Слушай ме внимателно. Залости мазето, заключи къщата и се махай от селото. И каквото и да става, никога не се връщай в това забравено от бога място.- дъртата затръшна вратата пред лицето ми и я залости.
–Няма да се махна докато не ми кажеш какво по дяволите се е случило в шибаната къща. Чуваш ли ме?! Ще разбия прозореца и ще вляза вътре.-виках с цяло гърло опитвайки се да звуча колкото се може по-заплашително. Не последва нищо. Пълна тишина. Не успях да я изплаша повече от това за което говореше тя.
Нямаше начин да изкопча повече информация от нея затова се върнах в къщата и направих това което дъртата ми бе казала. Залостих мазето с един стар катинар които намерих в бараката. Не знаех за какво говори съседката, когато каза “То се е върнало“, но ако То беше убиеца на Страйк със сигурност нямаше да го оставя да му се размине. Бях разгневен, не можех да преценя ситуацията трезво, всички откачени неща които бях видял, не бяха успели да ме убедят в съществуването на вуду магии и демони, но вида на Страйк с прерязан гръклян, това беше истинско. Чувствах се сякаш започвах да откачам, беше ми трудно да различа кое е реално и кое не е. И все пак не исках да напускам преди да разбера какво точно е станало, ако се наложеше щях да обърна цялото селце наопаки за да разкрия истината . Успявах да овладея страховете си, гнева ми бе взел превес. Слънцето бе започнало да се скрива зад хоризонта и светлината намалеше. Реших да остана в къщата, исках да остана, така би направил татко. Той никога не би избягал като страхливец. Заключих навсякъде, уверих се че всички прозорци са затворени. Взех бухалката от колата си и се заключих в спалнята. Не исках да заспивам. Мислех да остана буден цялата нощ и да видя дали „ТО“ ще дойде за мен. Вече бях прекарал три дни в къщата, ако искаше да ме нарани до сега да бях мъртъв. Това ме окуражи дори повече. Седнах на леглото и започнах да сменям каналите. В едната ръка държах дистанционното в другата бухалката(за всеки случаи). Спрях се на едно документално предаване за зърнената индустрия. Облегнах се назад и се загледах. Очите започнаха да ме болят, усещах че няма да издържа много. Затворих ги за миг и се унесох. Присъни ми се Страйк, стоеше до леглото и се взираше във портата. Обърна глава към мен и погледите ни се срещнаха. Този негов поглед, да погледа, спомних си го. Спомних си кога ме бе погледнал така за първи път. Бях малък и го разхождах, из града. Един бездомник ме нападна, Страйк му се нахвърли и го захапа за ръката, клошаря го ритна и избяга. Аз бях замръзнал от страх, очите ми се пълнеха със сълзи. Тогава го погледнах и видях очите му да се взират в мен. Очи които казваха“ Не се страхувай, аз съм тук за да те пазя“.
–Не се страхувам Страйк, не се страхувам…
ОтговорОтговор с цитат - 07.01.15 06:33#2Nana
Регистрация: 17.02.14Град: ВарнаОтговори: 80от: Кошмарни дни - ден 4Пишеш страхотно! :y: ОтговорОтговор с цитат - 08.01.15 05:15#3Asparux
Регистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Кошмарни дни - ден 4Голяма писателска дарба.ОтговорОтговор с цитат - 11.01.15 02:40#4Георги
Регистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14от: Кошмарни дни - ден 4Благодаря за положителните коментари! Ден 5 е готов. Днес мисля да го пусна.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest