- 26.12.14 05:38#1Георги
![Георги]()
НовакРегистрация: 15.12.14Град: -Отговори: 14Кошмарни дни - ден 3-част първаСъбуди ме някакво чукане. Отново замръзнах от страх,не помръднах от дивана докато не го чух, беше гласа на съседката. Подадох глава от завивката и се огледах, навън вече бе светло.
-Кошмари, просто глупави кошмари.-си казвах докато ставах от дивана. Страйк все още спеше. Отправих се към вратата, спрях се до стълбите за мазето и погледнах надолу. Нищо.
Поклатих глава и отключих вратата за да изляза.
–Момчее, момчеее, накарай помияра да млъкне!!-вече я чувах ясно.
-Какво има бабо Иванке? Защо крещиш така?
-Нали те предупредих с помияра ти да не вдигате много шум-гласа ѝ бе станал дрезгав, напомни ми за гласа от съня ми, най-вероятно бе викала доста време.
–Не съм вдигал никакъв шум, вие сте тази която вдига патърдия.-сопнах ѝ се насреща аз.
-Тъпото ти куче, вие вече часове. Защо не го накараш да млъкне а?!-отново започна тя, напълно пренебрегвайки моите думи.
-Не знам за какво говорите. Страйк все още спи. Както вече ви казах само вие вдигате шум с вашите крясъци и чукане по прозорците.- обяснявах ѝ аз докато се обръщах за да затворя вратата зад себе си. Не ми се искаше Страйк да чуе гласа на дъртата и да ѝ се нахвърли отново.
-Чукане по прозорците?- измърмори тя леко недоумяваща, видях как очите ѝ се разширяват и ръцете ѝ леко се разтрепериха. В следващия момент просто ми обърна гръб в опит да си тръгне.
-Чакайте! За къде се разбързахте? След като сте вече тук исках да ви задам няколко въпроса.-спрях я аз като сложих ръката си на рамото ѝ.-Случайно мазето ви да е наводнено?
-За какво говориш момче? Тук не е валяло от седмици.-гласи ѝ беше започнал да трепери.
-Ясно. Още нещо преди да тръгнете.-спрях я отново аз.
-По-бързо момче нямам цял ден!- думите се изстрелваха от устата ѝ, вече едва успявах да разбера какво казва.
- Знаете ли кого да питам за гроба на баба ми?
- Защо не идеш до църквата, попа сигурно ще знае къде са я закопали.- докато го казваше видях как крайчетата на устата ѝ се пречупват в лека, нервна усмивка. След това отново закрачи с бързи стъпки към дома си. Докато се прибираше на няколко пъти се обръщаше и ме гледаше с изцъклените си очи.
-Тая дъртата е изкукуригала.-измърморих си аз и след секунди осъзнах че на лицето ми се шири усмивка.
Влязох отново вътре, тишината ми се струваше малко зловеща. Пуснах телевизора за да ме разсейва, докато претърсвах шкафовете в кухнята за някаква храна. Единственото което открих бяха някакви развалени ябълки и един мухлясал хляб които бе почти изяден от гризачите. Щеше да се наложи да мина през магазина за да накупя някои неща, но първото което мислех да направя бе да намеря църквата и да говоря със свещеника. Събудих Страйк и му сложих каишката. Той веднага ми се нахвърли и започна да ме ближе, знаеше че е време за разходка. Нямах възможност да попитам съседката къде точно се намира църквата, затова реших да пообиколя с колата, все пак селото не беше голямо. С приближаването си до стария ми Форд бързо разбрах че този план отпада, едната му гума беше спаднала.
-По дяволите, сигурно се е спукала.-за щастие имах резервна, но в момента нямах намерение да я сменям, затова тръгнах пеша из селцето в търсене на отговор на моя въпрос.
Селото бе пусто, единствения признак на живот бяха уличните кучета, но и те изчезваха бързо при вида на Страйк, въпреки че бе остарял явно все още всяваше респект сред себеподобните си.
В далечината забелязах купола на църквата, започнах да крача по-бързо. Нямах търпение да разбера къде бяха заровили баба ми.
С приближаването си забелязах гробовете в двора на църквата, най-вероятно бяха на свещениците който са служили преди в малкия храм. Завързах Страйк на оградата и се отправих към входа. Вратата на църквата бе леко открехната. Влязох. Вътре беше почти непрогледен мрак, единствената светлина беше от няколкото свещи които бяха запалени до една голяма икона на разпнатия Христос. Пристъпвайки навътре забелязах една фигура която бе коленичила пред иконата и изглеждаше сякаш се моли.
–Отче?-прошепнах аз, докато леко се приближавах до човека. Той се обърна рязко и се втренчи в мен, свещите осветяваха лицето му. Очите му бяха кръвясали и в тях успявах да видя единствено страх. Изглеждаше ужасно, расото му бе скъсано и около него вонеше на урина.
-Извинете че прекъсвам молитвата ви, но исках да ви попитам за погребението на една моя близка роднина. Баба ми Вени...- в момента в който името на баба излезе от устата ми той се изправи рязко и започна да крещи.
–Въъъъън, излизай от храма божий, махай сеее. Нямаш право да споменаваш името на тази жена в това свято място.-викаше с все гърло и започна да ме бута докато сочеше към вратата.
–Отче какво става? Добре ли сте? Просто исках да ви питам къде сте погребали баба ми.-говорих тихо и се опитвах да го успокоя. За съжаление без успех, той продължаваше да крещи и да ме блъска, нямах избор, трябваше да напусна. След като ме изхвърли от църквата попа затръшна вратата зад мен, и я залости. Седях пред портата и се опитвах да разбера какво се бе случило току що и защо свещеника полудя след като чу името на баба ми? Нямах си и идея какво става, но бях твърдо решен да разбера. Развързах Страйк от оградата на църквата и се отправих към центъра на селцето, исках отговори и се надявах че там ще намеря някой който да ми ги даде…
Това е първата част на ден 3.Надявам се да ви хареса.Бях зает по празниците, но се надявам скоро да пусна втората му част.Поздрави ЕдиОтговорОтговор с цитат - 28.12.14 02:01#2Asparux
НовакРегистрация: 08.04.14Град: БургасОтговори: 74от: Кошмарни дни - ден 3-част първаМалко, бързичко със втората част 
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest