Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»1 – Коя съм аз?

1 – Коя съм аз?

  • 05.10.14 05:52#1ДианаДианаНовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 461 – Коя съм аз?1 – Коя съм аз?
    -Име? – Очите му се взираха право в нея. Впиваха се като ледени остриета и караха тръпки да пълзят по гърбът и. Той повтори със същият властен тон. – Име?
    -Не зная. Защо ме питате? – Объркана и неразбираща в каква ситуация се озовала, тя също търсеше отговори.
    Но защо хората не търсят отговори когато са уплашени, объркани или не разбират. Защото е по – лесно да се страхуваш. Да преметнеш одеалото през глава и да затвориш очите си така, сякаш никога повече няма да ги отвориш.
    -„Не зная”. – Искаше да види, че я иронизира. Да я помъчи още малко. – Не съм и очаквал да знаеш. Ако някой ми даваше по банкнота когато някой ми отговори че не знае отдавна щях да съм се пенсионирал и оттеглил в света на хората. Какво си си мислила докато си го извършвала ? Да си прережеш вените – не е много оригинално и определено си се вкарала в някакъв филм. Но на който му е писано да се обеси няма да се удави, а стореното от теб вече е факт.
    -Какво искате да кажете с това. Какво имате предвид под „да се пенсионирам в човешкият свят”? Аз не съм си прерязвала вените.
    Когато човекът вече не е смъртен той се освобождава от онова, което го спира да задава въпроси и почва да се отваря за непознатото. Жалко, че е прекалено късно.
    -Погледни към ръкавите, които така упорито дърпаш за да скриеш дланите си. Спри се вече, защото е адски досадно! – Заповедническият му тон , заедно с острите му черти придаде на лицето му суров и недостъпен вид. – Хайде давай? Или си бавно загряваща и трябва да ти го кажа буква по буква.
    Тя леко сведе погледът си надолу и видя пропитите с кръв ръкави. Замръзна на мястото си, с поглед изпълнен с отчаяние, продума полугласно:
    -Какво става тук?
    -Това което става е че си мъртва . Самоубила си се. Не се ли досети още когато ти казах, че си прерязала вените си. – Той оправи очилата си и продължи. – Ти май наистина си бавно загряваща. Не си ли спомняш поне смъртта си.
    -Не! Какво става тук?! Кой сте вие?! Какво искате от мен?!
    И все пак слабата човешка психика може да помрачи освобождаването от чувството на страх и паника, особено ако всичко е било затворено вътре без да може да се излее навън.
    -Аз съм Кай и съм жътвар на души, трябва да взема твоята, но след като не си спомняш нищо ще е доста трудно. Напъни си мозъка и се опитай да си спомниш.
    -Но аз ве... – преди да успее да довърши, Кай я прекъсна:
    -Също така ми кажи как да те наричам, защото едва ли 18 416 ще ти хареса?
    -Нимю.

    Тази история ми върти в главата близо месец и най - накрая реших да почна да я пиша. Противно на това което обикновено става музата реши да ми текне през деня, а не след 22:30.
    Ако ви харесва оставете коментар, дори и да не ви е харесало оставете и кажете това което не ви е харесало.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 14.10.14 07:54#2********НовакРегистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: 1 – Коя съм аз?Това прилича на рециклиране - пластмасите тук, стъклото там, хартията, металите, органичните съвсем отделно(не както при нас - в найлоновото пликче). В ена бгр, както и в ена африка, както и на много други места подобни служби и обществено съзнание липсват - там никой не се занимава с разпределяне на умрелите. Значи вече знаем, че написаните неща са от по-напреднало в повторната експлоатация на суровини и отпадъчни материали място.
    Но пък в последвалите дразги прозира ена по-обикновена реалност и битие - това на боклучарите.     ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest