- 15.09.13 02:15#1Gabriela Dimitrova
![Gabriela Dimitrova]()
НовакРегистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35 Свободна като птица и една сбъдната мечта 2НАЧАЛОТО НА САМАТА ИСТОРИЯ
Сама съм.Само аз и тик-такащият часовник.Аз и времето.Времето което лети а аз не мога да убедя родителите си че в България ще съм по-добре.Сърцето ми бие на МАКС а аз съм свита като шушулка.Успокоява ме споменът за леля чичо и Росито.Тя ми беше най добрата приятелка.Тя беше единствена за мен.Познавахме се вече седма година.Често мислехме еднакво.Това се дължи на факта че сме една и съща зодия.Тя е по-голяма от мен с три дена.Имаме ужасно много спомени и с тримата.Тези спомени карат сърцето ми да поеме нов по-красив и нежен ритъм.Да се усмихна и да затворя очи.Да помечтая.Да се развълнувам.Да открия нов свят.Със тези красиви спомени сякаш се свързвам с тях.Но този път не се получаваше.Може би поради напрежението вкъщи.Баща ми отново ме беше наранил.Личи си че ме мрази затова аз също го мразя.
Подът е студен а небето шумно.Чуват се самолети.Ех!Де да можеше да се кача на един и да ме отведе право при леля чичо и Росито!Мъки правят дупки в сърцето ми а сълзите ми още малко и ще направят река.Но тя ще е българска и нали пак ще ми напомня за нея!Болки опхващат сърцето ми а стомахът ми се свива.В момента чувам тежките му стъпки доближаващи стаята ми.
-Защо още не спиш?Късно е вече.-ядоса се тати.-Нали утре искаш да дойдеш на разходката.Тогава си лягай навреме.
Аз си легнах.На сутринта трябваше да тръгнем рано.Върнахме се към 10 вечерта.Небето беше облачно черно и не ми изглеждаше добре.Имаше нещо в онази вечер което ме караше да настръхвам от хиляди опасения.Щом се прибрахме и в момента в който вратата се затвори се чу странен гръм.Беше зловещ сякаш говореше.
-Деца отдете в стаите си и се затворете.Не излизайте оттам за нищо на света.-каза тати.
Видях как мама кимаше след всяка дума на тати и така се съгласих.Отидохме по стаите си.Аз седнах на леглото си и чувах как Венци плачеше а Марти се опитваше да го упокои .Но това не успя да разсее слухът ми така че да не чуя и странните звуци идващи от хола.Нещата стояха така около 20 минути.Страхувах се.Нещо ме караше да се страхувам.След като 20-те минути изтекоха звуковете идващи от хола спряха.Това ме учуди.След секунди чувах някакъв странен звук като въздишка но по-дълбока и някакси ужасяваща пред стаята ми.После чух как се чупят неща.След няма и секунда се превърна в нещо като гласът на тати но нещо не беше наред.Това не ми вдъхна доверие.Но чух как вратата на стаята на Марти и Венци се отваря!Уплаших се.Стъписах се от пищенето което чух секунди след отварянето на вратата.Нещо вътре в мен ми подсказа да не издавам звук.Свих се в ъгълът на стаята ми.Докато чувах пищенето чувах онази въздишка но усетих че се отдалечава и заглушава заедно с писъците.След като бях сигурна че няма никаква опастност излязох.Щом отворих вратата видях щупени предмети от стаята на мямя и тати.Стаята на Марти и Венци беше непокътната като моята.В момента в който излязох оттам се сетих за мама и тати.Притичах до хола.Не намерих нищо освен счупените вещи на земята.Започнах да плача горчиво.
-Да.Исках да не живея с тях но не и да са ......не!Те не са мъртви.Живи са но просто не знам къде точно са.-казах аз на глас.Станах и се отправих към стаята си намерих номера на леля и чичо.
-Но те нищо не могат да направят.По-добре да се обадя ня леля Дора.
Тя беше колежка на мама.Имаха известни проблеми но аз и тя се разбирахме идеално.
-Гутен абент.Вер зинд зи?(Добър вечер.Кой сте вие?)-обръщайки се на немски леля Дора
-Ало лельо Доре аз съм Габи.Стана нещо ужасно в нас някакви гръмове тва онова.....-бях прекъсната.
-Габи добре ли си?Идвам спокойно.Не се тревожи.-затвори.
Исках да звънна на леля и чичо но дочаках да сатне 4 часа за да е станала леля.Да не ги будя сега защото няма смисъл.Започнах да подреждам каквото мога.След има няма 2 минути се позвъня.Отворих.Беше леля Дора.
-Какво се случи Габи?Какво миличка.-прегръщайки и плачейки идвете.Седнахме а аз й разказах всичко.Говорехме до 4 часа.Аз се обадих на леля.
-Лельо!Мама тати Марти и Венци ги няма!-казах аз.
-Какво?!Имаш ли достъп до скайп да се чуем.Само се успокой и спри да плачеш.-упокои ме леля.
-Да имам.-казах аз и затворих.
Разтичах се.Седнах на лаптопа.След секунди леля ми беше звъннала.
-Ало Габче какво стана?!-каза леля разтревожено и видях и чичо станал.
Разказах апсолютно всичко.Леля плачеше а чичо а беше прегърнал.Тя стана.Хвана пътя за някъде.
-Габче ще дойдем да те вземем.Ще ти се обадим.Сигурно утре ще тръгнем.Най-късно вдругиден да тръгнем.Пази се.-каза чичо и затвори.
Аз веднага станах.
-Лельо Доре прибери се у вас.Аз съм добре.Ще оправя тук и ще чакам леля и чичо.-казах аз.
-Сигурна ли си?Ок.Имаш ли телефон?Аз ще ти се обадя по скайпа.-излизайки каза тя.
Аз пуснах тъжна музика.Плаках около 20 минути.Прибирах до късно.Но в къщата не ме беше страх.Изпитвах някакъв уют.Когато поглеждах дадено място в къщата ги виждах.Превиждаха ми се.Липсваха ми!
Сутринта се събудих.Осъзнах че съм на земята.Станах пуснах си музика.Танцувах макар и случилото се.Към обяд леля Дора ми писа че ще дойде след около час.
-Ок.Тъкмо до тогава ще съм прибрала.
Но пет минути преди да дойдат осъзнах че съм по бельо!Тичах като кон и направих световен рекорд по най- бързо обличане!Тъкмо си обувах чорапите и звънеца звънна.Беше леля Дора и някакви полицаи.Учидих се но отворих вратата.
-Гутен таг(Добър ден)-казаха полицаите.
-Здрасти Габче.Не се безпокой.Дойдоха да се уверят че майка ти баща ти и братята ти ги няма.
Полицаите огледаха.Казаха нещо на немски.
-Чус(Чао)!-казаха полицаите и си тръгнаха.
С леля Дора седнахме да си говорим.По едно време телефона й звънна.Аз станах да й налея още кафе.
Ало?!Да?!Кой е?А!Здравей!Да.Ами ок.Няма проблем.Ок чакаме ви.Да!Разбира се! Довиждане!Чао!(нещо от този род)-затвори.
-Кой беше?-попитах аз сядайки.
-Леля ти.Влезли са в германия и най-късно довечера ще са пристигнали.-каза с усмивка.
-Да!-изкрещях аз.
Чаках ги нетърпеливо.Разхождах се отвън.Карах колело наблизко.....какво ли не!Към четири часа чух някак си някой да спира отпред.Излязох но не предполатах че ще са те.Нали всичко идва когато най не го очакваш.Видях някакви роми да излизат от микробуса.Когато ги видях си ги познах!Та ние сме си известни с циганите!След някой друг ром видях мъж който страшно много приличаше на чичо.Не се сетих че може да е той докато не ми помаха.Аз се ухилих като тиквеник и скочих като кенгуру.Тичах да го прегърна.Видях и леля да се кара на някаква ромка.
-Лельо!
-Габче как си?! Милата ми тя!
Прегърнахме се!Тази прегрътка чаках толкова много!Ето я на!
Влязохме вкъщи.Видяха се с леля Дора и тя си тръгна след като си взехме сбогом.
С леля и чичо си говорехме.Аз реших да отида да си лягам но не ми се спеше.Леля и чичо и те си легнаха.Аз пак се натъжих от музиката.
-Хей!Сега след като мама я няма да настоява да уча медицина мога..........................!О да!Мечта поп-звезда идвамм!
Станах и танцувах лудо!Докато танцувах видях леля да ми казва нещо.
-Габче лягяй си.Утре трябва да станем в 4!
Какво ти утре!След 3 часа!Но тя беше права.До някъде.На мен не ми се спеше.Изчаках да чуя хъркането им и да се преместя в хола.
Докато танцувах видях че е 4.Отидох да ги събудя.Пихме кой кафе кой мляко и закусахме.Аз и леля пренесохме багажите.Чичо не може защото има болни крака.Толкова искам да му помогна....!
Тръгнахме в 4:30.Ключа оставихме на съседите те щяха да го предадат на хазайката.Взех си сбогом с Германия.На лаптопа слушах песни.Имах също и едно устройство и имах и интернет.Ето че и Роси се зададе.
-Габииииииии! Къде сте?!Как имаш интернетттт!
Говорихме и говорихме.....
Вечерта леля караше а чичо спеше.Аз не можах да спа.Оглеждх колата и ми се превиждаха мама тати Марти и Венци.Може би защото още ми липсват.Колата с която пътувахме беше тази която мама и тати взеха от леля и чичо.
ОтговорОтговор с цитат - 19.09.13 05:55#2Gabriela Dimitrova
НовакРегистрация: 05.07.13Град: БалчикОтговори: 35от: Свободна като птица и една сбъдната мечта 2Е хареса ли ви? Чакам отговори за да пусна следващата част. 
ОтговорОтговор с цитат - 07.03.16 05:14#3miglena
НовакРегистрация: 01.10.15Град: АлиноОтговори: 97от: Свободна като птица и една сбъдната мечта 2Дай следващата част, че тук нещо не разбрах - отвлечени ли са, убити ли са, къде са, а и по принцип полицаите се викат веднага след престъплението, разпитват те и в никакъв случай не те пускат да напуснеш страната.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest