Моите коментари

Това е много добър съвет,и наистина много бих искала,обаче в момента просто не виждам как бих могла да си го позволя,всичко отива за бебето ни.. а и не искам моя мъж да разбира някога за тези проблеми,споделяла съм му изключително малко,така че може да се каже че нищо не знае

Няма как да му простя някога след всичкия бой и тормоз психически и физически имам белег от него на лицето си,който ми е от бебе след като ми е забил главата в масата и да не разправям още страшни случки,които са се запечатали и ги нося в себе си.Този човек даже не може да се нарече Баща.Искам да го изтрия напълно от спомените си,но за жалост няма как да стане.

Била съм в съвсем същото положение като теб,щом бях ученичка и сега вече като голяма мога само да съжалявам,че нямах тоя акъл като сега .Подиграваха ми се,обиждаха ме и дори са ми посягали.Беше ме страх и не говорех с тях,не правих особенни опити за разговор,бяха си изроди.Обичах много да чета и това си ме спасяваше през тези часове в училище.Давах им тотален игнор,имах една приятелка,но после разбрах че и тя е такава и се скарахме.Сега мога единствено да съжалявам,че никога не им отвърнах на обидите и не им посегнах и аз!Чак към края-12 клас се опитаха да се държат човешки,но вече хич не ме интересуваха.Дано съм ти помогнала да вземеш сама за себе си извод.Знам сама за себе си,че нито съм била странна,нито ми е имало нещо,а си бях по-умна и те за това се заяждаха.Просто завист,а днес те не са никак на добро положение в живота.