върнахте ме назад....родителите ми починаха почти едно след друго.Татко почина в ръцете ми и благодаря на бога ,че се доверих на вътрешното си усещане и му държах ръката и му говорех,че съм до него.До последно обръщаше очи към мен...тежи ми,липсва ми,майка падна и умря на улицата-чувствам се сама,съвсем сама....мисля си,ако времето се връщаше как щях да отделям повече време с тях,макар ,че до последно бях до тях.по празници,когато съм в затруднение и виждам как никой не му пука за мен и не ми помага,плача.. тежко ми е особенно напоследък,като гледам как всички са озверени заради пари ,немотия..понякога ми се иска да ида при тях,чувствителноста ме убива ,но не мога да бъда друга,така ме възпита баща ми....вечна им памет.ОБИЧАМ ГИ
Моите коментари