Пътуване на горе
АнонименНовак
Сънувах, че се стреснах в съня си, отворих очи и се отзовах в автобус. Приличаше на Икарус, но по-голям и светъл, постоянно се пълнеше с хора.
Повечето питаха как са се отзовали тук, накъде пътува този автобус. Други се качваха, когато автобусът спираше от време на време.
Пътувахме по широк булевард, оприличих го на Цариградското шосе покрай Борисовата градина в София. Може би защото пътят се изкачваше все нагоре и нагоре.
После тръгна мълва всред хората, че това е пътят за Оня свят, че сме умрели и възкръснали.
Започнаха възклицаня, ридания, някои искаха да се върнат, оставили малки деца. Някои дори слезнаха.
После видях, че автобусът не пътува вече по пътя, а лети над земята. Виждах квартали, блокове, пъплещи коли и хора, всичко сиво, там долу.
Приличаше на излитане на самолет, който лети над познат град(оприличих го пак на София).
Интересно, че различни хора виждаха долу различни градове, планини, реки, видях морето. Накрая пристигнахме ТАМ, влязохме в голяма светла зала, в която в кръг бяха седнали сериозни възрастни хора, официални лица.
Приех ги като жури, като изпитна комисия. В средата пред нас излезе една красива жена, стройна, по - висока от всички. Тогава осъзнах, че това е моята първокласна учителка, починала преди няколко години.
Почувствах се пак като първолак. Другите обаче, виждаха в нея съвсем други личности, техни познати, шефа, управителя на супера, личния доктор.
Тогава тя/той (или Свети Петър) ни каза, че сме в Рая, че комисията ни е одобрила и ни се дава втори шанс за живот, прекрасен живот, без болести и проблеми.
И се събудих. За отбелязване е, че беше ранна сутрин на 30 януари, събота.
Сънувам рядко, но сънищата ми са като филми, цветни с много подробности, съдби, характери.
Подобен сън сънувам за трети път и сигурно е показателен. Първият път сънувах, че летя сам и видях Рая.
Вторият път бях в Рим, Ватикана и се изкачвах по едни приказни блестящи зали, огромни църкви и тераси и се качвах все по - нагоре и по - нагоре.
Може би тези три сънища имат връзка по между си ? Какво мислите ?
Повечето питаха как са се отзовали тук, накъде пътува този автобус. Други се качваха, когато автобусът спираше от време на време.
Пътувахме по широк булевард, оприличих го на Цариградското шосе покрай Борисовата градина в София. Може би защото пътят се изкачваше все нагоре и нагоре.
После тръгна мълва всред хората, че това е пътят за Оня свят, че сме умрели и възкръснали.
Започнаха възклицаня, ридания, някои искаха да се върнат, оставили малки деца. Някои дори слезнаха.
После видях, че автобусът не пътува вече по пътя, а лети над земята. Виждах квартали, блокове, пъплещи коли и хора, всичко сиво, там долу.
Приличаше на излитане на самолет, който лети над познат град(оприличих го пак на София).
Интересно, че различни хора виждаха долу различни градове, планини, реки, видях морето. Накрая пристигнахме ТАМ, влязохме в голяма светла зала, в която в кръг бяха седнали сериозни възрастни хора, официални лица.
Приех ги като жури, като изпитна комисия. В средата пред нас излезе една красива жена, стройна, по - висока от всички. Тогава осъзнах, че това е моята първокласна учителка, починала преди няколко години.
Почувствах се пак като първолак. Другите обаче, виждаха в нея съвсем други личности, техни познати, шефа, управителя на супера, личния доктор.
Тогава тя/той (или Свети Петър) ни каза, че сме в Рая, че комисията ни е одобрила и ни се дава втори шанс за живот, прекрасен живот, без болести и проблеми.
И се събудих. За отбелязване е, че беше ранна сутрин на 30 януари, събота.
Сънувам рядко, но сънищата ми са като филми, цветни с много подробности, съдби, характери.
Подобен сън сънувам за трети път и сигурно е показателен. Първият път сънувах, че летя сам и видях Рая.
Вторият път бях в Рим, Ватикана и се изкачвах по едни приказни блестящи зали, огромни църкви и тераси и се качвах все по - нагоре и по - нагоре.
Може би тези три сънища имат връзка по между си ? Какво мислите ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (1)
Изпрати
Днес сънувах нещо подобно. Но нямаше рай. Бяхме нещо като ученици на човек, който в последствие в съня си разбрах, че е апостол Петър. Първо мислех, че е апостол Павел, но осъзнах по някакъв начин, че в метафизичното време, в което се развиваше действието, Павел все още не се беше "появил" в тази общност*. Та Петър беше обучител в една сравнително сериозна база. Целта на обучението беше да се учим да скачаме отвисоко и да се приземяване на Земята както трябва. От базата излитахме с някаква странна машина нагоре. Виждахме град, аз също го оприличих на София. Изкачвахме се все по-нагоре. Не бяхме в машината, тя сякаш ни помагаше/ издърпвше само до някоя височина. Всеки от нас имаше нещо като голям науваем балон, приличащ на кръглите хартиени лампи, който го издигаше все по-нависоко към космоса и го държеше в пространството. Целта беше да задържим въздуха в него възможно най-дълго и да го изпуснем изведнъж в точния момент. По едно време се огледах и осъзнах, че вече сме на известно разстояние от Земята. Заемаше около 1/3 - 1/4 от полезрението ми. Тогава видях, че леко губя контрол над балона и въздуха започва да излиза. Подготвих се за скока и приземяванията, макар и леко стресната. Скокът беше ок за нивото ми на обучение, но можеше и оше. След малко се приземиха и другите, също и Петър. Бяхме в/ъ висока скала. Той каза да използваме височината и продълзим скока си надолу за тренинг, докато не стигнем равнина или град или нещо такова. Скачайки надолу стигнахме пак да базата. имаше стол, където се хранихме, както и една зала където правихме някакви събития. Ще извадя останалите подробности, но интересното е, че имаше нещо като щурм - проникнаха някакви хора, който искаха да вземат някаква информация , която май беше в тази машина, която ни вдигаше... Не помня финала...
0
0
