- 18.07.15 05:56#1Диана
![Диана]()
НовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46Вълците от планинатаВълците от планината
Пролог
Историята която ще ви разкажа не сте чували никъде. Е, може да сте чували подобни, но кой пък е виновен че героите все правят стереотипни подвизи – спасяват девици от змейове и унищожават вражеската армия само със един замах на меча. Е, в тази история също има девици, змейове, двубои и тем подобни, но не така както сте свикнали да чувате. Бих ви разкрила техните невероятни приключения на мига, но не мога да го направя, защото, първо – съвестта не ми позволява да го направя и второ, майка ви не ви ли е учила, че десерта се след вечерята. Хайде сега, защо оклюмахте така? Ей, сега почвам. И вие сте едни,... лешници. Както и да, нека първо да ви опиша обстановката. Какво, нещо лошо ли казах? Почнахте да гледате като отровени, сериозно, ще ми вкиснете боба. А, разбрах, не искате да ви говоря за храна, а да почвам вече. Е, добре.
Тази история разказва за едно храбро дете, което от възрастен на думи се превръща и във възрастен по душа. А самото действие се развива в една страна наречена Сонтоле(малко тъпо име, знам, ама не са виновни хората че предците им са били малко кухи лейки). Това кралство си има владетел, но има и трима Велики маркизи – ди Петручо, ди Ламбардо и ди Верато, но по времето на нашата история вторите и третите бяха превърнали кралят в своя марионетка, а първите имаха своите проблеми. След неуспешна война, областта Кроне, управлявана от родът ди Петручо, бе окупирана. Повече от половината продукция се разпределяше между кралят и окупаторите, което доведе до значително обедняване на жителите.
Друг проблем беше, че бедността пък доведе до създаване на различни банди, едни се бореха просто за да оцелеят, а други се бореха с така жестока власт. Да, не беше необичайно за войската на Карет(да, техните предци също бяха по – силни в краката, отколкото в главата) да се възползват от „гостоприемството” на кронците. В много къщи беше влезено със взлом, а още повече майки оплакаха децата си. И това ми било цивилизованост. Но в същото време не беше и необичайно някой друг войник да изчезне за няколко дена и когато го намерят да е заспал същият сън, като тези които не се връщаха от бойното поле. Това беше работа на тези борещи се с властта. Всъщност те бяха само една банда, но и това беше достатъчно. Те бяха рицари, кавалери, комити, хайдути и бунтовници, но в същото време бяха просто хора. Прости хора със своите идеали и виждания за света, обединени под мечтата за по – добро и светло бъдеще. Те бяха Вълците от планината.
Много хора обвиняваха Великите маркизи за страданията и бедите си. Семейства ди Ламбардо и ди Верато си имаха свойте гафове, но дори най – малките деца знаеха че първите бяха гладни за власт, а вторите за всичко което им предложеха или сметнеха че им принадлежи. Но на ди Петручо им бе най – трудно. Сегашният маркиз бе едва двадесет и две годишен, наследил титлата едва на единадесет заради „прекалено ранната смърт” на родителите си и най – малката си сестра. Всеки знаеше кой е отговорен за касапницата над двойката, но пък фактът че тялото на момиченцето никога не беше намерено даваше доста материал за слухове. Едни смятаха че е оцеляла от покушението, но е станала жертва на диви зверове, а други вярваха че е била отведена в някоя екзотична страна, но никой не подозираше колко близко се намираше тя. Тогава, за известен период от време, останалите три деца се отдръпнаха от кръговете на аристокрацията, възмутени от факта как възрастните смятаха че могат да се възползват от крехката им възраст. Но с годините те се престориха че са го забравили и двете сестри бяха желани дами на баловете. Брат им споделяше съдбата им, защото много родители смятаха да че той би бил идеален съпруг за дъщерите им. Все пак, как ги обичаха хората им, всеки знаеше че младият благородник не е бил съгласен Кроне да се окупира, но беше или това или Кроне и четири други области да се присъединят към Карет. Той често криеше Вълци в домът си, а според някои дори имаше уговорка с бандите да не ги издава на полковникът на окупаторите(е, това не е пълна лъжа – условието беше да нападат само тези които бяха нападнали кронец или са предали някого на каретинците).
Е, тази история е за семейство ди Петручо – Винцензо, Анджелина, Бианка, също за Вълците и най – вече, това е историята на Рина Франческо, една вълчица, която търси семейството си.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest