Човешкото тяло е сложен организъм, който трябва да работи в синхрон, за да се поддържат в оптимални граници всички жизнени процеси. Но понякога, когато обстоятелствата го налагат, тялото е готово да надскочи възможностите си и да функционира буквално извън границата на възможностите си.
Официалният световен рекорд по безсъние принадлежи на Ранди Гарднър. През 1965 г. 17-годишният по това време ученик е останал буден в продължение на 264 часа или приблизително 11 дни. След това тялото му просто е изключило и той се е строполил на земята, заспал и спал непробудно в продължение на 15 часа.
Има данни, че доброволци участвали в научни изследвания, са успели да останат будни до 10 дни. Експериментите са били проведени под строг медицински контрол. В хода на изследването никой от тях не е изпитал сериозни медицински, неврологични, физиологически или психически проблеми.
Но всички участници, подложени на безсъние, са проявили прогресивен и много силен дефицит на концентрация, мотивация и възприятие. В момента, в който тялото вече не е можело да издържа на продължаващото безсъние, мозъкът просто е изключвал, вкарвайки всички системи в принудителна почивка.
Важно е да споменем, че понятие буден е трудно да бъде точно дефинирано, защото продължителната липса на сън причинява загуба на разпознавателни и двигателни функции и въпреки че официално Ранди Гарднър е бил буден цели 11 дни, то в края на безсънния период той на практика е функционирал напълно несъзнателно.
По принцип лишаването от сън не може да доведе до трайни и фатални увреждания, освен ако не се касае за рядко заболяване. Фаталното семейно безсъние е рядка болест, която е наблюдавана при 40 семейства досега. В мозъка на засегнатите се развива болест, която потиска центъра на съня и пречи на човек да спи.
Липсата на сън води до дегенериране на таламуса и други части на мозъка, свръхактивност на нервната система, високо кръвно, треска и др. След 6 до 30 месеца безсъние болните умират обикновено от органна недостатъчност.
