Понятието хуманизъм посява своите корени в научната терминология в началото на 19 век. Думата пряко означава човечност – добронамерена, безкористна и благосклонна нагласа към човечеството и хората като цяло.
Древните корени на думата се появяват за първи път в речника на Древен Рим и по-точно – в публичната реч на оратора Марк Цицерон.
Какво всъщност означава хуманизмът? В съвремието хуманизмът се свързва най-често с проявата на човеколюбие в преносен или косвен смисъл, в деловата или в ежедневната реч.
Хуманизмът още означава културна интелектуална тенденция, която се заформя в Италия през 18 и 19 век. Тя се състои в система на образование и методи за изследване, които се откъсват от теологичната идея, че в центъра на Вселената стои Бог.
В същината на учението за хуманизма се тълкува, че човекът сам по себе си носи висока важност. Културното течение твърди, че всеки човек е невероятно творение, което е едновременно създание и природа.
Според хуманизма човекът не е съвършено цяло и за достигането на неговия пълен потенциал се изисква сътрудничество с друг или помощ.
Учението твърди, че крайната цел на човечеството е усъвършенстването на индивида – достигане до катарзис, по-добър начин на живот и формиране на загриженост.
Основната философия на хуманизма е доброто съществуване, устремено към хармоничен живот и доизграждане на света.
Коментари