Анонимен
Новак
Моята стенаСтатииСъветиСподелени ИсторииКоментариФорумни теми1Постове във форумаЗа менИзпрати съобщениеточки0
Странни усещания по време и след сън
Да си призная малко се притеснявам от онова, което ще споделя. До сега не съм гоправил от страх да не ме помислят за луд. Всичко започна когато бях на 9. Събудих се, поне усещането ми беше, че съм абсолютно буден от странно дърпане за краката. Опитвах се да се боря, но имах чувството че каквото и да ме дърпа, успее ли да ме захване до колената - край с мен- изчезвам в бездната. Давах си ясна сметка, че ще е ужасно тъпо да изчезна докато спя в стаята си, засмукан от някаква сила която се е завихрила под завивките ми, а в същото време считах, че е пълен абсурд нещо да се скатае точно в моите завивки за да ме дръпне в някакъв невидим тунел с кой знае какво... с последни сили се метнах настрани от леглото и паднах на земята. След това пипнешком се довлякох до вратата и закрещях ужасен / между другото установих, че чак сега мога да си поема въздух и да викам/. Това беше първият ужасен кошмар. Все си мисля, че беше прекалено реален за сън, но с течение на времето реших, че просто съм сънувал качествен кошмар. Една нощ пък, все още не бях заспал, но имах гадното усещане, че ме наблюдават в този момент зад прозореца си видях тъмна сянка с червени очи, беше не-по-малко страшно. После зачестиха кошмари от типа: Под възглавницата ми има ръка, която ме дърпа, но там някак си нещата бяха под контрол и мога да ги определя като нормален кошмар... в смисъл усещането, че е просто неприятен сън / за разлика от първото абсурдно преживяване/ Вече съм на 16 и тъкмо бях забравил за тия гадни кошмари и ето ти оня ден случка: Тъкмо заспивах, когато усетих, че някой ме зашлеви яката през лицето с невидима ръка - а все още не беше късна нощ, малката ми сестра дори не си беше легнала още...Не желая да полудявам, опитвам се да разсъждавам логично и да си дам обяснение за всичко изчетох сума ти литература за различните фази на съня и т.н но кошмара сянката с кървав поглед и нещото си ме преследва. Това е. Надявам се да не ми се подигравате.